Фьодор Достоевски - Идиот

Глебов Степан Богданович (ок. 1672—1718) — любовник на първата жена на Петър I Евдокия Лопухина. През 1718 година след жестоки мъчения бил осъден на смърт; на 15 март 1718 година на Червения площад бил набучен на кол и умрял след четиринадесет часа. Достоевски научил за съдбата на Глебов от т. VI на „История на царуването на Петър Велики“ от Н. Г. Устрялов (1859).

Остерман Андрей Иванович (Хенрих-Йохан, 1686—1747) — руски държавник, дипломат.

Удрете в сърцето, но пощадете брадата ми, както е казал Томас Мор… — Томас Мор (1478—1535) — велик английски хуманист, един от основоположниците на утопичния социализъм; бил осъден на смърт от английския крал Хенрих VIII като противник на реформацията. Пред смъртта си Мор помолил палача да пощади брадата му, тъй като тя „не би била ни най-малко виновна за държавната измяна“.

Mea culpa, mea culpa… , „Съгреших, съгреших“ — латинска формула, приета в католическата църква за това, че признаваш вината си и се разкайваш.

Non possumus! , „Не можем!“ — отговор, приписван в „Деяния на апостолите“ на апостолите Петър и Йоан, на които книжниците искали да забранят проповедта им (гл. 4, стр. 19—20). Тези думи се употребяват като традиционна формула в папските послания.

Братство или смърт.

Последователи на хлистовството (или хлистовщината) — една от мистическите християнски секти в царска Русия. — Б.пр.

Това е твърде интересно и твърде сериозно.

Оставете го да говори.

Наистина?

Ще блесне може би във мойта нощ печална… — Из стихотворението на А. С. Пушкин „Елегия“ („Безумных лет угасшее веселье“, 1830).

… нихилизъм, който ни бе описан от господин Тургенев… — Намек за романа на Тургенев „Бащи и деца“ (1862), високо ценен от Достоевски (виж „Письмо И. С. Тургенева к Ф. М. Достоевскому“ от 30(18) март 1862 година — „Ф. М. Достоевский и И. С. Тургенев. Переписка“, „Academia“, Л., 1928, стр. 35—40).

Талейран , Шарл-Морис (1754—1838) — френски дипломат. Името на Талейран е станало нарицателно име на ловък и безсрамен дипломат.

В смисъл: която става княгиня, след като е водила покварен живот. — Б.пр.

„Една нощ с цената на моя живот!…“ — из поемата на Пушкин за Клеопатра („Чертог сиял, гремели хором…“), влязла в състава на повестта „Египетски нощи“ (1835).

„Madame Bovary“ („Мадам Бовари“, 1857) — роман от Г. Флобер (1821—1880). Достоевски го чел по препоръка на Тургенев в 1867 година. („Дневник А. Г. Достоевской 1867 година“, М., 1923, стр. 241). За високата си оценка на „Мадам Бовари“ Достоевски говори през 1880 година на В. Микулич (В. Микулич, „Встречи с писателями“, Л., 1929, стр. 155).

Почвеничество — течение в руската литература през 60-те години на 19 век, близо до народничеството и славянофилството. — Б.пр.