Фьодор Достоевски - Идиот

… например при какви случаи се поднасят последователно ту бели, ту розови камелии… — Героинята на Дюма, Маргарита Готие, е излизала на разходка е букети, стъкмени в едни дни от месеца от бели, а в други — от червени камелии. След смъртта на Маргарита нейният любим следи и на гроба и да се сменят в същия ред белите с червените камелии.

От старото време (френ.).

… с тиради от Марлински… — Марлински — псевдоним на декабристкия писател А. А. Бестужев (1797—1837). В. Г. Белински е критикувал повестите на Марлински заради високопарния им стил.

И току-виж, увило в коприна някой бръснач, нагласило го, допъплило тихичко зад приятеля си и го заклало като овен, както четох напоследък. — Както казахме вече по-горе, през времето, докато обмислял сюжета на „Идиот“, Достоевски се заинтересувал от делото на московския търговец Мазурин, който убил в 1866 година бижутера Калмиков. Това дело, което се е разглеждало през ноември 1867 година, повлияло при творческата разработка в романа на образа на Рогожин и на някои подробности от престъплението му. Мазурин, син на почетен потомствен гражданин, получил след смъртта на баща си наследство от два милиона рубли, които обаче успял да пропилее до времето на извършване на убийството. Като поканил у дома си нищо не (подозиращия Калмиков, Мазурин го нападнал отзад и го заклал с бръснача, който държал в кантората си. След убийството освен бръснача в къщата на престъпника намерили и кухненски нож със следи от кръв. Мазурин признал три следствието, че купил този нож за домакински цели дълго време преди убийството. Той покрил трупа на убития бижутер с „американска мушама“ и сложил край него четири панички с „ждановска течност“ (така се наричала течността — по името на изобретателя й И. Н. Жданов, — която употребявали за дезинфекция и премахване на лоши миризми). След убийството трупът на Калмиков няколко месеца лежал в заключения дюкян, в празната къща на Мазурин, дето убиецът живеел с майка си. Някои от споменатите подробности Достоевски използувал в романа си (виж посочената по-горе статия на В. С. Дороватовская-Любимова — „Печать и революция“, 1928, № 3, стр. 33—38).

Господинът с камелиите (френ.).

Деление на търговското съсловие в стара Русия според капитала и размера на данъка. — Б.пр.

Канканерка — от френ. cancan — танцувачка.

„Шато де фльор“ („Дворец на цветята“) — увеселително заведение в Париж.

Къщата на Тарасов. — В нея се е помещавал в Петербург затворът за длъжници.

… за обсадата на Карс… — става дума за обсадата на Карс (турска крепост) през време на Кримската война, юни—ноември 1855 година.

Тя беше „Дон Кихот Ламаншки“. — Достоевски е бил горещ почитател на великото произведение на Сервантес. Той е писал за него: „В целия свят няма по-дълбоко и по-силно от това съчинение. Засега то е най-последната и най-великата дума на човешката мисъл, то е най-горчивата ирония, която само е могъл да изрази човек…“ („Дневник писателя“ през 1876 година, март, глава II.)

За убийството на семейство Жемарини благоволихте ли да следите във вестниците? — Убийството на жената на търговеца Жемарин, на неговата майка, на единадесетгодишния им син, на една тяхна роднина, на готвачката и на портиера — всичко шест души — е станало в Тамбов на 1 март 1868 година. Убиецът — осемнадесетгодишният гимназист Витолд Горски (чието име и подробности по престъплението му много пъти се споменават в романа) — е интересувал Достоевски, тъй като в негово лице е виждал представител, на оная част от младежта, върху която „нихилистическите“ теории от 60-те години имали според писателя отрицателно влияние и спомогнали уж да се разрушат нейните твърди морални устои. Достоевски се е лъгал; макар че във връзка с полския произход на Горски Жемарин е доказвал, че „престъплението е извършено от Горски с политическа цел“, тъй като той „е възпитан под влиянието на поляци“ („Голос“, 1868, № 128 от 9 май), Жемарин не е могъл да потвърди с нищо това обвинение и съдът отхвърлил неговото твърдение. Делото на Горски е осветлено в посочената по-горе статия на В. С. Дороватовская-Любимова („Печать и революция“, 1928. № 3, стр. 38—44).

Дюбари Мари-Жака (1743—1793) — графиня, фаворитка на Лудвиг XV, обезглавена по присъда на революционния трибунал на 8 декември 1793 година. Споменатите по-нататък факти от живота на Дюбари Достоевски е взел от нейните „Записки“ (апокрифни) — „Mémoires de la madame la comtesse Du Barry“, издадени в 1829—1830 г.г. в Париж.