Фьодор Достоевски - Идиот

Les extrémités se touchent , „крайностите се допират“ — думи, станали пословични, за пръв път употребени в книгата на Л. С, Мерсие „Картини от Париж“ (L. S. Mercier, Le tabeau de Paris, Amsterdam, 1782—1788, Vol. IV, chapitre 343).

„Талита куми“ („Девойко, стани“), „Лазаре, излез“ — думи, вложени в евангелието в устата на Христос при възкресяване на мъртви.

… прочутата и класическа строфа на Милвоа… — Цитираната от Достоевски строфа не е от френския поет-елегик Милвоа (1782—1816), а от поета Жилбер (1751—1780); тази строфа (из стихотворението на Жилбер „Ода в подражание на няколко псалми“, 1780 г.) се цитира от Достоевски с малки изменения.

За моите близки, зная, нищо днес не значат

прощалните ми думи скрити!

Дано умрете в старост и всички ей оплачат,

дано приятел ви склопи очите!

Ласенер Пиер-Франсоа (1800—1836) — герой на един нашумял парижки криминален процес от 30-те години; убиец, които се отличавал с чудовищна жестокост; след екзекутирането му били издадени полуапокрифните му „Записки“ и „Разговори“ (1836). Името на Ласенер се споменава също в черновите записки към „Престъпление и наказание“ и „Юноша“. Изложение на процеса Ласенер с предговор от Достоевски е било поместено в сп. „Время“ 1861, № 2.

Пол дьо Кок Шарл (1794—1871) — виж бележката към т. I. от това издание.

Контрекарирам (от френ. — contrecarrer) — оспорвам.

Tu l'as voulu, George Dandin! , „Ти го пожела, Жорж Данден!“ — пословични думи от комедията на Молиер „Жорж Данден“ (1668). У Молиер: „Vous l'avez; voulu, George Dandin!“ (д. I, явл. 9)

… авторът е един стар войник, който е бил свидетел на пребиваването на французите в Москва… — Както се вижда от по-нататъшните думи на генерала, статията, която князът е дал на генерала да я прочете, е била напечатана в „Архив“, тоест в списанието „Русский архив“. Достоевски има пред вид вероятно статията „Московски Новодевичи манастир през 1812 година. Разказ на очевидец, държавния служител Семьон Климич“ („Русский архив“, 1864, № 4, стр. 416—434).

„Почивай, мили прах, до радостното утро“ — една от „Епитафиите“ на H. М. Карамзин (1792). По желанието на M. М. и Ф. М. Достоевски през 1837 година тези думи са били издълбани върху надгробния камък, поставен на гроба на майка им („Воспоминания А. М. Достоевской“, Л., 1930, стр. 80).

Фалконет — старинно малко артилерийско оръдие, което стреля с оловни снаряди.

Един от нашите автобиографи — Става дума за А. И. Херцен. Виж „Былое и думы“, т. I, гл. 1 (Собр. соч. в тридцати томах., т. VIII, изд. АН СССР, М., 1956, стр. 17).

Аз знам една история за убийство зарад един часовник, сега вече и вестниците пишат за нея. — Виж бел. към стр. 237.

Какво събудено момче! Кой е твоят баща?

Син на боляр и при това храбър! Аз обичам болярите. Ти обичаш ли ме, момченце?

Базанкур Жан-Батист, барон (1767—1830) — френски генерал, участник в походите на Наполеон I.

… книгата на Шарас за битката при Ватерло — Шарас Жан-Батист Адолф (1810—1865) — френски либерално-буржоазен политик и военен историк. Неговата антибонапартистка книга; „Histoire de la campagne de 5815. Waterloo. Par le leutenant-colonel Charras“ („История на похода от 1815 г. Ватерло“ — 1858; 4 изд. — 1863) била прочетена от Достоевски през 1867 година в Баден и се е намирала в библиотеката му („Дневник А. Г. Достоевской, 1867 година“, М., 1823, стр. 214).

Даву Луи (1770—1823) — маршал и военен министър на Наполеон 1.

… мамелюкът Рустан (1780—1845) — любимец и телохранител на Наполеон I.

Съвет на лъва.

Той стана суеверен.

… моя син, le roi de Rome … — На сина си Жозеф-Франсоа-Шарл, роден в 1811 година, Наполеон дал титлата „римски крал“.

Императрица Жозефина (1763—1814) — първата жена на Наполеон I, с която той се развел в 1809 г.

Значи, малко момиченце.

Никога не лъжете! Наполеон, ваш искрен приятел

… купили му… „Историята“ от Шлосер… — Шлосер Фридрих (1776—1861) — немски буржоазен историк. Неговата „Световна история“ (1844—1856) почнала да излиза на руски през 1868 година. За доказателство, че Достоевски е чел „Историята“ на Шлосер, служи изпратената му през 1862 г. сметка на книжарницата на А. Ф. Базунов (Л. П. Гроссман, Жизнь и труди Ф. М. Достоевского, „Academia“, М.—Л., 1935, стр. 116).