Фьодор Достоевски - Идиот

Церемония на утринното обличане.

„Още един момент, господин палачо…“ — Тези предсмъртни думи на Дюбари авторът взема от бележката за нея в т. XVII на „Енциклопедически речник“ на Плюшар (СПБ, 1841, стр. 378).

Апокалипсис — последната книга от Новия завет, съдържаща пророчества за края на света и за страшния съд. Като се почне от V глава на „Зимни бележки за летни впечатления“, 1863 (виж т. 4 от това издание), Достоевски неведнъж е използувал апокалиптични образи в своята критика на буржоазната цивилизация. Думите „трети вран кон“, „конник, който държи везни в ръката си“, „една мяра пшеница за динарий и три мери ечмик за динарий“ и ред други, изрази, употребени от Лебедев по-нататък, са цитати от апокалипсиса (гл. 6, ст. 5—8). В периода на работата си над „Идиот“ писателят се запознал и с поетичното преразказване на част от апокалипсиса, направено от А. Н. Майков („Из апокалипсиса“ — „Русский вестник“, 1868, № 4, стр. 560—568), и намерил превода на Майков „великолепен“. („Письма“, т. II, М.—Л., 1930, стр. 118.) Четенето на превода на Майков е спомогнало да се засили интересът на Достоевски към символичните образи на тази книга.

„История“ от Соловьов. — „История на Русия“ от С. М. Соловьов е почнала да излиза през 1851 година. Към 1867 година са били издадени осемнадесет тома от труда на Соловьов. Според Н. Н. Страхов „Историята“ на Соловьов е била една от тези книги, които Достоевски взел със себе си, когато тръгнал през 1867 година за чужбина („Биография, письма и заметки из записной книжки Ф. М. Достоевского“, СПБ 1883, стр. 298). Първият том от „История на Русия“ на С. М. Соловьов е бил запазен в библиотеката на Достоевски и в най-късни години (виж Л. П. Гроссман , Семинарии по Достоевскому, М.—П., 1923, стр. 41). В писмо до Н. Л. Озмидов от 18 август 1880 година в списъка на книгите, които препоръчва за четене на дъщерята на Озмидов, Достоевски включил „Историята“ на Соловьов („Биография, письма и заметки из записной книжки Ф. М. Достоевского“, СПБ, 1883, Приложения, стр. 119).

… това е копие от Ханс Холбайн… — Достоевски има пред вид картината на Ханс Холбайн млади „Христос в ковчега“ (1521), която писателят е виждал през 1867 година в Базел. Описание на тази картина дава по-нататък в романа Иполит (виж стр. 441). А. Г. Достоевская разказва, че картината на Холбайн „страшно поразила“ мъжа й: „Той ми каза тогава, че „можеш да загубиш вярата си, като гледаш тази картина“. По-късно Фьодор Михайлович си спомняше много пъти в живота за потресващото впечатление, което му бе направила картината“ ( Л. П. Гроссман, Семинарии по Достоевскому, М.—П., 1923, стр. 59. Виж също така „Дневник А. Г. Достоевской“ 1867, М., 1923, стр. 366; „Воспоминания А. Г. Достоевской“, М.—Л., 1925, стр. 112).

… аз се запознах във вагона с някой си С. и разговарях с него около четири часа… — Възможно е, като нарича събеседника на Рогожин някой си С, Достоевски да е имал пред вид един от своите близки приятели на младини, петрашевеца Н. А. Спешнев (1821—1882), възгледите на когото са имали ярко изразен материалистичен и атеистичен характер (виж „Философские и общественно-политические произведения петрашевцев“, М… 1953, стр. 447—488 и 775—777).

… а там предишната нощ се случило едно убийство и в момента на пристигането ми само за това се говореше… — В записната си тетрадка сам Достоевски е посочил източника на пози разказ на Мишкин: „Виж «Московские ведомости»“ от 5 ноември 1867. Делото „за убийството на еснафа Суслов от селянина от Ярославска губерния, Мишкинска околия, Балабанов (заклал за един часовник Суслов, който раздухвал самовара, с думите: „Господи, прости ради Христа“)“ („Из архива Достоевского. Идиот. Неизданные материали“, М.—Л., 1931, стр. 188). Но в посочения от Достоевски брой на вестника „Московские ведомости“ (1867, №243 от 5 ноември) няма съобщение за убийството. Както е установила В. С. Дороватовская-Любимова, случая, който има пред вид Достоевски, е станал в Петербург и е бил описан във вестник „Голос“ (1867, №300 от 30 октомври). Ала от делото Балабанов се вижда, че убийството и грабежът той извършил от нужда, поради недостатъчна работна земя, желаейки да помогне на семейството си, останало на село. А Достоевски изменил обстоятелствата на престъплението от желание да изтъкне на пръв план нравствено-религиозното състояние на убиеца (виж „Печать и революция“, 1928, № 3, стр. 48—49).