Фьодор Достоевски - Идиот

По онова време чиновниците са ходили бръснати. — Б.пр.

Драга Бабет (френ.).

Предупреждение до читателя (френ.).

… на Новоземлянския пехотен полк. — Фантастичният характер на разказа на генерала се подчертава от това, че в устата му е вложено името на полка, заето от Грибоедов:

Моят мъж греши (френ.).

Че грешат (френ.).

Първата част от италианската пословица: „Se non e vero, е bene trovato“. — Ако не е вярно, поне е добре измислено. — Б.пр.

Атос, Портос и Арамис — имената на тримата приятели-мускетари, герои на романа на А. Дюма-баща „Тримата мускетари“ (1844).

„Независимост“ (френ.). Става дума за белгийския вестник „Indépendance Belge“ („Белгийска независимост“), излизащ в Брюксел от 1830 до 1937 г. Този вестник е осветлявал широко политическия и обществен живот на по-големите страни от Западна Европа. Както се вижда от дневника на А. Г. Достоевекая, нейният мъж, е чел през 1867—1868 г.г, вестник „Indépendance Belge“. („Дневник А. Г. Достоевской 1867 г.“, М., 1923, стр. 36.)

Това е нещо ново (френ.).

Вале (момче) каро — намек за четвъртитото парче плат, което едно време са зашивали на гърба на каторжниците. — Б.пр.

Ето го Иволгин, „царя юдейски“. — Ганя намеква за надписа, който според евангелието е бил написан върху една дървена табелка над главата на разпънатия Исус Христос. („Това е Исус, цар юдейски“); но в титлата „цар юдейски“ той влага съвсем друг смисъл: царят на борсата, Ротшилд.

Добре се смее този, който последен се смее! (френ.)

Жена с леко поведение, държанка: от добилия известност по онова време роман на А. Дюма—син „Дамата с камелиите“. — Б.пр.

… Пирогов… напусна временно обсадения. Севастопол… — Големият руски хирург Николай Иванович Пирогов (1810—1881) през 1854—1855 г. г. е взел участие в отбраната на Севастопол, дето като шеф на медицинската служба се е грижел за ранените. През юни 1885 година Пирогов напуснал Крим и отишъл в Петербург, тъй като е възмутен от действията на висшето командуване и желае да спомогне за извършване на промените, очаквани в страната след смъртта на Николай I.

Нелатон Август (1807—1873) — известен френски хирург, член на Парижката медицинска академия.

За да си прекарате времето (френ.).

Ето на, в Москва един баща е убеждавал сина си да не се спира пред нищо, за да спечели пари; в печата се изнесе. — С тия думи на Коля Достоевски намеква за една подробност от вдигналия голям шум през 1866—1868 г.г. съдебен процес на Данилов, чието име на няколко пъти се споменава по-нататък на страниците на романа. Героят на този процес — седемнадесетгодишен студент — през януари 1866 година убия в Москва с цел за грабеж лихваря Попов и неговата слугиня Нордман. Делото Данилов особено заинтересувало Достоевски, тъй като съвременниците (виж „Голос“, 1867, № 67 от 8 март) намирали прилика между престъплението на Данилов и сюжета на „Престъпление и наказание“. През февруари 1867 година Данилов бил осъден на девет години каторжна работа. В началото на ноември 1867 година лежащият в затвора заедно с Данилов арестант Глазков, когото Данилов се опитвал да убеди да вземе върху себе си вината за извършване на убийството на Попов, дал показание, че Данилов според собствения му разказ извършил убийството не сам, а със знанието и участието на своя баща. Последният дал съвет на сина си „да не се спира пред никакви средства и за своето щастие (вероятно женитба — Г. Ф.) непременно да намери пари, ако ще би да трябва да извърши престъпление“ („Голос“, 1867, № 320 от 19 ноември). Именно за тези показания на Глазков по делото Данилов намеква и Коля. Достоевски съвсем неоснователно се опитва да обясни престъплението на Данилов (както и на другия убиец, за чието престъпление се говори в романа — Горски) „с пагубното“ уж влияние на демократическите идеи: за това няма, разбира се, никакви данни в техните съдебни процеси.

Затруднение поради голям избор (френ.).

Дюма-син (френ.).

„La dame aux camélias“ („Дамата с камелиите“, 1848) — роман от френския писател А. Дюма-син, драматизиран от него самия в едноименна драма (1852). Още с излизането си от печат романът на Дюма е имал шумен успех и донесъл на автора световна известност. Макар че признавал таланта на Дюма-син, Достоевски се е отнасял отрицателно към неговите романи. В статията си „Отговор на «Русский вестник»“ (списание „Время“, 1861, май) Достоевски пише, че в „романите на Дюма-син и във френските водевили има извънредно много мръсни цинизми и груба извратеност“. Приписвайки на Тоцки особена любов към романа на Дюма, героинята на който е държанка, доброволно отказала се от любовта си, за да не „опетни“ дворянското семейство на любимия си, Достоевски в подтекста на романа противопоставя на поведението и съдбата на героинята на Дюма съдбата на Настасия Филиповна.