Фьодор Достоевски - Идиот

„Звездата Пелин“. — В апокалипсиса така се нарича звездата, която уж при наближаване края на света ще падне на земята и „ще превърне една трета част от водите в пелин“, от което „ще умрат много хора“ (гл. 8, стр. 11). Лебедев тълкува този мистичен образ като символ на материалната култура, враждебна на човека.

… към френския архиепископ Бурдалу… — Бурдалу Луи (1632—1704) — йезуит, католически проповедник; Келер иронично споменава името на Бурдалу, което в неговата уста има двоен смисъл („бурда“ (буламач — б.пр.) и „бордо“ — сорт френско вино).

„Фенезерф, облян със сълзи“ — израз, който пародира име на ястие от френската кухня.

Един от островите, образувани от ръкавите на Нева, дето са имали вили богаташите. — Б.пр.

… за това ужасно убийство на шест души… — Виж: бел. към стр. 208. Достоевски има пред вид по-нататък следните думи от защитника на Горски: „Ние виждаме един млад, осемнадесетгодишен човек, пълен със сили, с желание да живее и да принесе полза на обществото; но за това е нужна подготовка, а за подготовката са необходими материални средства, които престъпникът няма… Много естествено в главата му се е зародил планът на всяка цена да намери нещо, само за да принесе полза на семейството и на себе си; той е намерил изход — да извърши престъплението; аз не смятам, че може да има много такива млади хора, на които да не дойде на ум да се възползуват от каквото и да е средство, за да постигнат целта си, ако ще да извършат дори и престъпление“ („Голос“, 1868, № 133 от 14 май).

… в нашите нови, току-що открити съдилища могат да се посочат вече толкова забележителни и талантливи защитници! — Полемиката с либералната адвокатура от 60—70-те години (в най-известните нейни представители, като В. И. Спасович, Е. И. Утин и други, Достоевски е виждал типични изразители на буржоазната казуистика, поради което се е отнасял към тях рязко отрицателно) е една от важните теми на „Дневник на писателя“ (виж например — „Дневник писателя“, 1876, февруари, гл. II; май, гл. I). Своя художествен завършек тази полемика е намерила в „Братя Карамазови“ в образа на адвоката Фетюкович — защитник на Дмитрий Карамазов (виж т.т. 9—10 от това издание).

Насаме.

Желая ти успех.

… от кого беше този стих „слънцето зазвуча на небето“? — Достоевски има пред вид думите, с които започва „Пролог на небето“ от „Фауст“ на Гьоте:

Малтус Томас Роберт (1766—1834) — английски свещеник, реакционен буржоазен икономист, родоначалник на малтусианството. В стремежа си да оправдае социалното неравенство, Малтус твърди, че беднотията при капитализма е последица от свръхнаселеността и че единственото средство за борба с нея е изкуственото намаляване на раждаемостта сред „низшите“ класи. Антинаучният характер и дълбоката реакционност на възгледите на Малтус са доказани от Маркс в „Капитала“ и в „Теории за принадената стойност“ (виж К. Маркс и Ф. Енгелс, Съчинения, т. XVII, стр. 377, 697 и др.).

След мене ако ще и потоп да настъпи.

Кислородов. — Името на това лице има ироничен смисъл. Достоевски намеква за неговите атеистически, материалистически убеждения.

От нюфаундленска порода. — Б.пр.

Златна монета от десет рубли. — Б.пр.

Както Наполеон се е обърнал към Англия! — След поражението при Ватерло и повторното отричане от престола в 1815 година Наполеон се е готвел да бяга в Америка, но поради блокадата на английската ескадра на пристанището Рошфор той е бил принуден да влезе в преговори с враговете си англичаните и е бил пратен на остров св. Елена.

В Москва живял един старец, един „генерал“… — Достоевски говори тук за доктор Хааз, старши лекар на московските тъмнични болници. Фьодор Петрович Хааз (1780—1853) е направил много за смекчаване на жестоките условия на гледане на затворниците и на изпращане на заточениците, съществуващи при царуването на Николай I. С безкористното си съчувствие към съдбата на арестантите, с безплатната си помощ на болните, на които е раздавал всичките си средства, Хааз си е спечелил широка популярност сред населението. Достоевски научил за Хааз в Сибир и се заинтересувал от неговата личност. За това свидетелствува не само „Идиот“, но и черновите записки към „Престъпление и наказание“, „Житие на великия грешник“ и други записни книжки на Достоевски.