Фьодор Достоевски - Идиот

След „Голос“ похвален отзив за новия роман има в „Биржевые ведомости“. Авторът на фейлетона „Хроника на обществения живот“ пише, че романът „надминава всичко, което се е появило тази година в другите списания в областта на белетристиката. Дълбокият психологически анализ, с който се отличават всички произведения на г. Достоевски изобщо и особено неговото „Престъпление и наказание“, в новия роман стига до върха на съвършенството“ (Биржевые ведомости“, 1868, № 46 от 18 февруари; без подпис).

Рецензентът на „Русский инвалид“ А. П-н охарактеризира идеята на „Идиот“ като „много щастлива мисъл, макар и отличаваща се с нещо патологично в себе си“. „Още от първите редове — пише той — всичките симпатии на читателя се насочват към Мишкин… Мъчно е да се отгатне какво ще направи авторът с това оригинално лице, доколко релефно ще сполучи да сравни изкуствеността на нашия живот с непосредната натура, но още отсега може да се каже, че романът ще се чете с голям интерес“ („Русский инвалид“, 1868, № 52 от 21 февруари).

Най-съдържателен от печатните отзиви за първата част на романа бил отзивът на рецензента на „Харьковские губернские ведомости“, който подчертал общественото значение на романа: „Още от първите редове читателят е заинтересуван от разказа и колкото по-нататък чете, толкова повече нараства интересът му. Пред читателя минават редица наистина живи хора, верни на оная почва, върху която са израсли, на, оная обстановка, в която се е изграждал техният нравствен мир, и при това лица не само от една среда, а от най-разнообразни обществени положения и степени на умствено и нравствено развитие, хора симпатични и такива, в които мъчно можеш да откриеш дори най-слаби следи от човешки образ, и най-после нещастни хора, които авторът рисува с особено майсторство… Във водовъртежа на живота, в който авторът хвърля своя герой, на идиота не обръщат внимание; а когато в стълкновение с него личността на героя се проявява в цялата си нравствена красота, впечатлението от нея е толкова силно, че сдържаността и маската падат от действуващите лица и ярко проличава нравственият им мир. Драматичният ход на събитията се развива около героя и при неговото дейно участие. Мъчно е въз основа само на една част от романа да се съди какво е намислил авторът да направи от своето произведение, но ясно е, че романът му е замислен нашироко, най-малко този тип на непрактичен като дете човек, ала с цялата си прелест на истина и нравствена чистота в такива широки размери за пръв път се явява в нашата литература“ („Харьковские губернские ведомости“, 1868, № 41 от 18 април. Подпис: „К“).

Само В. П. Буренин в поредицата си статии по журналистика в „С.-Петербургские ведомости“ намерил романа за „най-несполучливо“ произведение на Достоевски. Буренин преценил романа като „белетристична компилация, съставена от множество глупави лица и събития, без всякаква грижа поне за някоя художествена задача“. Укорявайки Достоевски, че главните му герои са „анормални сред обикновените хора“, Буренин — още близък по това време на демократическия лагер — взел под своя закрила съвременната младеж, чиито стремежи Достоевски искал според критика „да опозори“. Характерите на младежта, изобразена в „Идиот“, пише Буренин, са „истинска рожба на субективната фантазия на романиста“ и „трябва само да се съжалява за нещастното настроение на тази фантазия“. Отрицателно се изказал Буренин и за фантастичните елементи в стила на „Идиот“, като осъжда „неестествеността и приказността“ на някои положения и сцени, които имат характер на „фантасмагория“ („С.-Петербургские ведомости“, 1868, № 53 от 24 февруари; № 92 от 6 април и № 250 от 13 септември; подпис „3“).

Ако първите глави на романа са били посрещнати във вестниците с одобрение, следващите части не са били оценени от съвременната критика. След като е било завършено печатането на романа в „Русский вестник“, за него не е имало обобщаващи критически отзиви.

Това мълчание на критиката се обяснява със сложната обществена и литературна позиция на Достоевски: изобличителната сила на романа се чувствувала от либералната и консервативната критика и я е смущавала; в същото време моралистичните и религиозни идеи на Достоевски, отразени в „Идиот“, нападките на писателя върху демократичната младеж и полемиката му с идеите на революционните демократи от 60-те години са спъвали прогресивната и демократична журналистика да оцени силните страни на романа.