Фьодор Достоевски - Идиот

По-неясно са обрисувани в записките на Достоевски представителите на другото семейство, което е в роднинска връзка с първото: бащата — „развратник“ („в приятелски връзки с онова старче, съученик“), майката („приятелка на майката от другото семейство… самата тя — тип на помешчица, другата — на жена на петербургски чиновник“) и тяхната дъщеря — „героиня“ (или „Геро“), годеница на „хубавеца“, девойка, която е „високомерна“, горда и „извънредно хубава“.

Освен тези главни лица в записките към първата редакция има и някои други: богат вуйчо-сенатор, на чието наследство се надява семейството на „хубавеца“, годеник на сестрата на „хубавеца“ — офицер, който дава „срещу залог пари“, сестрата на годеника, „една стара мома“ и други.

Както се вижда от бележките на Достоевски й от спомените на жена му („Воспоминания А. Г. Достоевской“, М.—Л., 1925, стр. 115), голямо значение при разработването на първоначалния замисъл на романа са имали материалите по „Делото на дъщерята на помешчика Олга Умецкая, обвинена като подпалвач, и на нейните родители Владимир и Екатерина Умецки, обвинени в злоупотреба с родителската си власт“ (вестници „Москва“, 1867, №№ 136 и 137 от 23 и 24 септември, и „Голос“, 1867, №№ 266—268 от 26—28 септември). Делото на каширските помешчици Умецки рисува картината на страшни гаври на родителите над децата — гаври, които са предизвикали отпора на една от дъщерите на Умецки, петнадесетгодишната Олга, опитала се четири пъти да подпали къщата на своите родители. Една от героините на бъдещия роман — Миньона — в съзнанието на Достоевски се приближава по черти — в процеса на обмисляне на сюжета от първата редакция — до образа на необичаната в семейството, отмъстителна и озлобена Олга Умецка, а семейната трагедия на Умецки е дала на Достоевски много черти за разработване темата на „случайното семейство“.

Още в най-ранните скици и планове на Достоевски срещаме героя „идиот“. Ала този образ се различава рязко от образа на княз Мишкин, който знаем по окончателната редакция. В първоначалната редакция „идиотът“ е обидено, гордо и отмъстително същество, еднакво неудържимо в доброто и злото, способно на най-необуздани прояви на своята надарена, но дива и несдържана натура. „Последна степен на проява на гордост и егоизъм“, „Върши подлости от злоба и мисли, че така трябва“, „В гордостта си търси изход и спасение“, „Безкрайна гордост и безкрайна омраза“ — такива са характерните бележки в ранните планове на романа във връзка с образа на „идиот“. „Главната мисъл на романа е: колко сила — колко страст в днешното поколение и в нищо не вярват. Безкраен идеализъм ведно с безкраен сенсуализъм“ — записва Достоевски, характеризирайки трагедията на своя герой, както я вижда първоначално. Едва в следващия период на работа над първата редакция на романа Достоевски замисля друг образ на „идиот“, в който можем да съзрем първите скици на бъдещия Мишкин. В този стадий се появяват други характеристики на героя: „чудак“, „тих“, „от време на време почва изведнъж да тълкува на всички бъдещото блаженство“. Отбелязва се „характерът на отношенията му към децата“, „много крехкото му здраве“, учудването на другите действуващи лица от „простотата и смирението му“.

Причината, която е накарала Достоевски да напише „нов роман“ с нов образ на централния герой, той обяснява в споменатото по-горе писмо до К. А. Майков от 12 януари 1868 година. Недоволен от първата редакция на романа и принуден да бърза поради уговорения срок (тъй като романът е трябвало да се даде под печат в началото на годината), Достоевски си поставя в процеса на работа нова задача, която по-рано не се е свързвала в съзнанието му със започнатото произведение. В лицето на главния герой Достоевски решил да се опита да изрази своя идеал „за положително прекрасния човек“.

„Отдавна вече ме измъчваше една мисъл — пише Достоевски, — но се боях да направя от нея роман, защото мисълта е много трудна и аз не съм подготвен за нея, макар че тя е много съблазнителна и ми харесва. Тази идея е да изобразя напълно прекрасния човек . Струва ми се, че не може да има нищо по-трудно от това, особено в наше време… Тази идея се е мярвала и по-рано в някой художествен образ, но само в някой, а нужен е пълен образ. Единствено отчаяното ми положение ме принуди да се заема с тази недоузряла мисъл. Рискувах като на рулетката: „може“ пък да се доразвие под перото!“ („Письма“, т. II, стр. 61.)