Фьодор Достоевски - Идиот

Горката Лисавета Прокофиевна много искала да се върне в Русия и според Евгений Павлович злъчно и пристрастно критикувала всичко чуждо: „Никъде не знаят да изпекат добре хляба, през зимата мръзнат като мишки в зимник — казвала тя. — Поплаках си поне по руски над този нещастник тук“ — прибавила тя, като посочила с вълнение княза, който съвсем не я познал. „Стига сме се увличали, време е да се подчиним на разума. И всичко това, цялата тази ваша чужбина, цялата тази ваша Европа, всичко това е само фантазия; и всички ние в чужбина сме само фантазия… помнете ми думата, сами ще видите!“ — заключила тя почти гневно, като се разделяла с Евгений Павлович.

За пръв път романът „Идиот“ е бил обнародван в списание „Русский вестник“, 1868. т.т. 73—78, януари-декември (с посвещение на племенницата на Достоевски — София Александровна Иванова), Главите VIII—XII от четвърта част на романа са излезли като приложение на „Русский вестник“ през февруари 1869 година.

Тук го печатаме по единственото издание, което е излязло в отделна книга приживе на писателя: „«Идиот». Роман в четири части от Фьодор Достоевски. Том I и II, С-Петербург, 1874“, с поправяне на грешките в първопечатния текст на списанието. В последните глави от четвърта част в някои екземпляри от изданието през 1874 година се срещат редица варианти в сравнение с други екземпляри от същото издание. Характерът на тези варианти показва, че поправката е могла да бъде направена само от автора: така например вместо „Цялата тази буйна тирада“ — „Цялата тази трескава тирада“ (стр. 593 от това издание), вместо „Не виждате ли… тя е луда!“ — „Не виждате ли… тя е толкова нещастна! “ (стр. 633 от това издание) и други. Изглежда, че част от тиража на изданието от 1874 година е била отпечатана от поправена от автора коректура. Тези поправки също така се вземат под внимание.

За пръв път Достоевски споменава за замисъла си да напише „Идиот“ в своята тетрадка с дата „14 септември 67, Женева“. Романът е завършен във Флоренция на 17 януари (н. ст.) 1869 година: последната дата е била сложена от самия Достоевски в края на романа при обнародването му в „Русский вестник“.

В работата на Достоевски над „Идиот“ се отбелязват два периода: 1) от 14 септември до 4 декември (н. ст.) 1867 година, когато се е разработвала първоначалната редакция на романа, която имала няколко плана и се е отличавала твърде много от окончателната; и 2) от 18 декември (н. ст.) 1867 година. Като „хвърлил“ настрана всичко написано и опитал в периода от 4 до 18 декември според собствените му признания „средно по пет-шест плана (не по-малко) на ден“, Достоевски на 18 декември „седнал да пише нов роман“ с други герои и с друга фабула (письма А. Н. Майкову от 31 декември 1867 година) 12 януари 1868 година (и С. А. Ивановой от 1 (13) януари 1868 година — виж Ф. М. Достоевски й, Письма, т. II, М.—Л., 1930, стр. 59—61, 71). От това време настъпва обрат в работата: на 5 януари Достоевски пратил на издателя на „Русский вестник“ М. Н. Катков първите пет глави от първата част, а на 11 януари — още две глави.

За първоначалния замисъл и първата редакция на романа може да се съди по стигналите до нас планове и бележки в тетрадките на Достоевски (виж в книгата „Из архива на Ф, М. Достоевски. Идиот. Неиздадени материали“, М.—Л., 1931, стр. 11—95). В тези записки са обрисувани две петербургски семейства от любимия на романиста Достоевски тип „на случайно семейство“ (така в своята публицистика и в епилога на романа „Юноша“ Достоевски нарича характерния според мнението на писателя за руския обществен живот от негово време тип на „разлагащо се“ семейство, в който остро са изразени процесите на социално израждане и разпадане на роднинските връзки).

Едното от семействата, ярко обрисувано в записките към първата редакция на романа, е „едно разорило се помешчишко семейство (почтена фамилия)“. Неговите членове са: „бащата на семейството“, генерал, изоставил семейството си, пропилял състоянието си в чужбина и върнал се след това да доживее живота си в къщи, дето дразни жена си и децата със своето „големство“ и с „ужасно глупавите си планове да намери пари“; майката — „личност достойна за уважение и благородна, но безразсъдна“; галеникът на семейството, най-големият син — „хубавец“, „от най-буржоазните натури, но претендиращ за самобитност“; необичайният в семейството по-млад син — „идиот“, и една храненица — отблъснатата от всички, подивяла и озлобена „Миньона“.