Кристина Дод - Вещицата

— Не желая да те дразня. — Докато говореше, Алана държеше кърпата над пламъка на свещта, за да я затопли. Когато започна да й пари, наведе главата му назад и я омота около лицето му, Той трепна и яростно изруга, но тя я притисна още по-плътно. — Сега! — Притисна бедрата му с колене, за да му попречи да мърда. — Винаги ли, когато някоя от жените ти обяви, че те обича, си толкова несговорчив?

Отблъсна ръцете й.

— Жените ми ли? — Смехът му изтрещя като гръмотевица. — Аз нямам жени!

— Тогава любовниците ти. Когато ти кажат, че те обичат, винаги ли побягваш?

— Няма да обсъждам това с теб. — Кърпата започна да се смъква от лицето му и той я задържа. После, сякаш търпението му се изчерпа, стана. — Какво те кара да мислиш, че искам да избягам?

Алана едва не се усмихна, но се овладя.

— Женската ми интуиция.

Настани се отново до масата и обгърна плътно лицето си с кърпата. Приглушено уточни:

— Никоя никога не ми го е казвала досега.

— Не, разбира се. — Открито му се подиграваше. Разгъна друга чиста кърпа и я завърза около врата му. Потърси из куфара бръснача. Междувременно подметна: — Заради лицето ти, с което приличаш на Божи пратеник на земята, и заради неотразимия ти чар всичките ми прислужнички въздишат по теб, а ти твърдиш, че никоя жена досега не ти е казвала, че те обича. Придърпай и другата кофа, ако обичаш.

— По дяволите! Да, прислужничките ме харесват. Постарах се за това. Старая се да накарам всички хора да ме харесват. — С блеснали очи я наблюдаваше как уверено остри бръснача. — Твърдо бях решил да се справя и с ролята си на господар на имението. Но жените… Не… Жените не ме обичат.

Алана провери острието с палец, а после — видимо доволна — постави бръснача на масата.

— Значи до вчера си бил девственик?

— Жените ме желаят. Заради парите ми. Или защото ме смятат за опасен и те търсят неповторимата тръпка. Да не съм се представил незадоволително?

— Любенето ти, както добре знаеш, е зашеметяващо. — Наведе се към него и го целуна по устните. — Но ако и аз наистина съм първата, която те обича… Е, тогава разбирам защо си смутен.

Задържа я с ръка на гърба и. Мускулите й трептяха под дланта му и той се наслади на движението.

— Защо смяташ, че съм смутен?

— Просто не обичаш хората да се приближават прекалено много до теб.

Рязко отмести ръката си. От детството му никой не успял да проникне зад тайнствената му фасада. А това момиче беше разбрало страховете и безпокойството му

— Май и в теб тече кръв на воден дух. — Гръмотевица изтрещя и разтърси колибата. Изчака я да заглъхне Как иначе ще виждаш чувствата?

— Едва ли повече от няколко капчици. — Разпени сапуна по дланите си и намаза брадата му. Вдигна бръснача.

— Наведи си главата назад. — Подчини й се и тя приближи острието до адамовата му ябълка. — Готов ли си?

Ако се наведеше още малко, щеше да надзърне в деколтето й. И да е напълно готов.

— Иън, наистина нямам намерение да ти прерязвам гърлото.

Не, разбира се. Алана никога не би избрала лесния път; нито би му позволила той да поеме по него. Щеше да продължи този разговор, докато той избяга, полудее или… докато не й повярва, че го обича.

Смееше ли да й повярва?

С плавно движение свали част от мустаците — за негова изненада, — без да го нарани. Внимателно избърса пяната от острието и продължи. След първите напрегнати мигове си даде сметка, че го прави много умело.. Изключително умело.

— По-добра си от моя камериер!

— Навремето бръснех баща си. Нямаше вяра на никой друг. Из Фионауей се навъртаха прекалено много хора, които биха искали да го видят мъртъв. А моето чувство за дълг било толкова силно, че никога нямало да му прережа гърлото. — Взе чиста кърпа и избърса лицето му, — За съжаление се оказа прав.

Не издържаше повече. Трябваше да знае.

— Защо не ми се сърдиш? Заради мен загуби Фионауей!

— Вината си е моя. Не научих всички подробности около произхода ти.

— И как го допусна, след като си толкова стриктна?

Очакваше отговора й със затаен дъх.

— Вероятно не ме е интересувало. — Избърса нежно врата му и отново хвана бръснача. — Докато бях вещица, ти се грижеше добре за Фионауей. Разбра коя съм, но не направи опит да ме убиеш. Вместо това предложи да се ожениш за мен. Не ме убеждаваше в безумната си любов. Каза ми истината. Искаше Фионауей не заради богатството му от морски опали, а защото го чувстваш като свой дом. — Отново насапуниса ръце и този път натри бузите му. — Ти си добър мъж, Иън Маклауд.