Кристина Дод - Вещицата

— Побързай!

Не, нямаше да го стори. Желанието му бе очевидно, но решението му бе друго.

— Толкова си красива. — Подпъхна ръце под колената й. — Помниш ли… — с крак придърпа пейката, — …когато ти казах… — Седна и изтегли Алана до ръба на масата. — …как искам да те целувам навсякъде?

Очите й се разшириха.

— Иън… — Помъчи се да се изправи. — Иън… Канеше се да го разубеди с думи. Да го възпре да я вкуси там свежа, чиста и… негова.

— Гледай, ако искаш — промълви той. — Това прави нещата само по-горещи.

Алана простена и се отпусна. После отново се надигна.

— Иън…

— Гледай ме!

И тя се загледа. Започна от глезена й. Целува вътрешната страна на крака й по цялата му дължина. После спря и се усмихна. Едва дишаше. Краката й трепереха.

— Не искам да го правиш — едва промълви тя.

— Наистина ли? — Вдигна целунатия крак на рамото си и започна дългото пътуване по другия. — Аз пък бих казал, че силно го желаеш. — Погледна бакърените й коси и ги сравни с косъмчетата между бедрата й. — Така силно, както самият аз. Очакването е ад, нали?

С пръсти я разтвори. Бе така красива, женствена, подканваща.

Зарови ръце в косите му.

— Това не е редно…

Той се засмя.

— С кого си го обсъждала? — Усмивката му се стопи. — Остави ме да те любя. Ще ми достави огромно удоволствие.

Пръстите й се отпуснаха.

— Добре. Но само за да те направя щастлив.

— Ще бъда изключително щастлив…

Когато я докосна с език отново проблесна светкавица и се чу тътен на гръмотевица. Мускулите му се напрегнаха — не разбираше дали тя се дърпа, за да го избегне, или от екзалтация. Вдигна глава и я погледна. Видя една жена в екстаз: с отметната назад глава, стиснала ръба на масата. Зърната на набъбналите й гърди стърчаха през бюстието.

Именно това бе научил из будоарите на Индия, Таити и Лондон: как да докара Алана Маклауд до пълен оргазъм. Ближеше я, засмукваше пъпката между бедрата й, вкусваше наслада. Пъхна език в нея. Зарадва се на потреперванията и на тихите й стонове.

Алана опитваше да забави кулминацията, но най-после се предаде и потрепери неудържимо в екстаз. Иън пъхна пръст в нея и усети спазмите й.

Господи, колко е тясна, сладка, гореща и единствено негова!

— Иън — извика тя прегракнало. — Моля те, Иън!

— Да?

Изправи се, ритна пейката настрана и смъкна панталоните си. С умело движение проникна в нея. Тя извика и мускулите на влагалището й се стегнаха — държеше го, сякаш никога нямаше да го пусне. А той си помисли, че би останал така завинаги.

И тогава го обзе страстта. Проникваше отново и отново в нея. Всяко движение го отвеждаше все по-дълбоко. Стоновете й насърчаваха желанието му. Алана вдигаше бедра, за да го пресрещне и да му достави желаната наслада.

Този път бе вътре в нея, когато тя стигна до края. Краката й го обгърнаха, задържа го, после се отпусна върху масата изтощена. Иън изчака спазмите й да се поуспокоят и постави ръце от двете й страни. Наведе се над нея и проникна дълбоко. Семето му проникна в утробата й.

Стори го с победен вик.

Отпусна се върху нея. Гърдите му се повдигаха неравномерно, дъхът му бе затруднен. Искаше да я целува, да й опише блаженството си от сливането им, да я гали, докато се съвземе.

Но смееше ли? Зачуди се дали не я е наранил, дали не й е дал прекалено много, дали не е очаквал опитност, каквато тя нямаше. За нея всичко това бе ново и едва ли разбираше какво бе предизвикала.

Напрегна се, тъй като Алана се канеше да проговори.

— Иън? — Мекият й глас го галеше. — Надявам се, нямаш нищо против, но… аз те обичам.

Нямаше намерение да прави подобно признание. Беше преценила, че за Иън би било по-добре първо да се впише в ежедневието на Фионауей. Но сега се съмняваше дали той изобщо щеше да получи тази възможност и искаше по някакъв начин да го утеши за загубата му. Фразата сама се изплъзна от устата й и увисна помежду им като примка.

Иън не се опита да я убеди, че всъщност тя не го обича. Не отрони и дума. Просто я отведе в леглото. Съблече я. Огледа всеки сантиметър от тялото й като нещо свято. Откачи огърлицата й. Обсипа шията й с целувки. После я люби бавно и нежно. Предизвика такъв водовъртеж от страсти, че тя издаваше единствено звуци на наслада.

Сега, прилепила се към него, бе обгърнала кръста му с ръце.

— Съпруже, не би ли искал да хапнеш нещо? Нали помниш, че така и не закусихме?

Иън мълчаливо съзерцаваше колибата на вещицата. Светкавиците все още раздираха тъмнината.