Кристина Дод - Вещицата

Сега вдъхваше аромата й на розов сапун. Никоя от познатите му жени не би дръзнала да окачи грубовата огърлица с камъни за заклинания над модна кафеникава рокля. Алана обаче го направи. Лицето, походката, стилът й, бяха уникални.

Сега самоувереността й бе понамаляла, но той щеше да й я възвърне, защото смиреността никак не й подхождаше.

Спря пред вратата.

— Иън?

— Да?

— Наистина ли мислиш, че ще го намерим?

— Ако търсим на правилното място и в подходящия джоб, вероятно ще успеем. — По навик докосна мястото, където стоеше пръстенът му. Какъв момент избра само да го хвърли в морето! — Не се безпокой, Алана. Който е взел камъните, ще иска още и ще се издаде съвсем скоро.

Кимайки, тя стисна ръката му.

— Да, прав си, разбира се. — Влезе в трапезарията и усмихната поздрави:

— Добро утро.

В следващия миг застина.

Иън се блъсна в нея и я сграбчи през талията, за да запази равновесие.

— Какво…

В един миг разбра причината за изумлението й. Роднините им седяха около масата, почти привършили със закуската. Брайс забоде поглед в младото семейство с неприкрито отвращение. Едуин изобщо не вдигна очи от чинията. Лезли ги съзерцаваше злорадо. А Уайлда изрече с най-враждебния си тон:

— Какво лошо има? Много хора са го правили. Искам да кажа — не е виновен Иън, че чичо Лезли е спал с майка му, но никога не се е оженил за нея.

Сякаш гигантска ръка я блъсна. Гласът й прегракна.

— Кажи ми, че не е вярно.

— Че съм незаконороден? — Говореше бавно, насилвайки се да разбере защо е така разстроена. — Напротив — вярно е.

— И не си ми казал?

Обади се Уайлда:

— Сигурно й е обещал какво ли не. Мама смята, че мъжете са способни на всичко, за да прелъстят една жена.

Иън се опитваше да й припомни:

— Казах ти, че баща ми е давал обещания на майка ми, които не е спазил.

— Но аз не схванах, че не се е оженил за нея!

Иън я гледаше стъписан. Това същата жена ли е, която прие да се омъжи за него въпреки неприкритото му желание да притежава земята? Същата, която се примири дори със свекър като Лезли?

— Какво друго обещава един мъж на една жена? Стори ми се, че разбра, но не те е грижа.

— Не ме е грижа? И защо да не ме е грижа?

— Ами така лесно прие… доста странното ми потекло. Това, че съм незаконороден не ми се стори толкова важно.

— Не е важно ли? — Алана се разтрепери, сякаш през отворените прозорци нахлу студен вятър. — Та именно това е важно за мен!

— Сигурно чичо Лезли е обещал да се ожени за нея, а после е отказал. — В тона на Уайлда се долавяха нотки на отчаяние и пълна готовност да очерни стареца. — Та той лъже през цялото време. Той е невероятен лъжец.

— Не разбирам. — Иън се опита да хване ръцете на Алана, за да възстанови връзката, която винаги бе съществувала помежду им. — Кажи ми какво точно съм направил!

Тя отстъпи рязко назад, прокара ръка през косите си и по пода се разхвърчаха фиби. Явно наистина изпитваше силна болка.

— Провали ме. Провали всичко.

— Защо всички изглеждате така? — проплака Уайлда. Иън се огледа. Брайс и Едуин бяха скочили на крака.

— Все още не разбираше нищо.

— Какво ще правим? — попита Брайс.

— Необходимото — отвърна Едуин.

— За Бога, Едуин!

По лицето на Брайс никога не себе изписвало подобно отвращение.

— Тя е господарката на Фионауей. Знаеш какъв е законът — говореше Едуин с непроявявана досега сериозност.

— Не е закон. — Брайс нервно опипваше вратовръзката си. — По-скоро… традиция.

Алана се намеси:

— То е част от съюза. Свещеният съюз.

Иън наблюдаваше тримата братовчеди — тонът им никак не му допадаше.

— Алана, защо говориш така? — настоя Брайс. — Ти само ще загубиш.

— Аз съм господарката на Фионауей. — Доби мрачно изражение. — Мой дълг е да прилагам строго правилата на съюза.

— Това е архаична спогодба със същества, които не съществуват — сряза я Брайс. — Нали не настояваш да й се подчиним и да те изхвърлим от дома ти?

— Какво? — Иън се впусна напред. — Какви ги дрънкаш?

Най-после Лезли се обади:

— Договорът. Договорът, сключен между Маклаудови и водните духове. Според него има само едно условие към мъжа, който ще се жени за господарката на Фионауей. Знаеш ли какво е то, Иън?

Вече знаеше. Виждаше отчаянието на Алана и прекрасното настроение на Лезли.

— Изискването е да е законороден.

Лезли отметна глава и избухна в смях. Гърлен, сърдечен, жизнерадостен смях, който изпълни стаята и се разнесе по коридорите.