Кристина Дод - Вещицата

— Иди в спалнята си. Изчакай ме там. Ще я открия и ще дойда.

— Наистина ли? — възкликна Уайлда и плесна с ръце.

— Заради теб, Уайлда. Единствено заради теб.

Усмихна й си, изпроводи я, обърна се към Алана и откри, че не е нужно да й обяснява. Тя бе приклекнала до камината и загребваше с лопатката от изстиналата пепел.

— Това ще свърши работа, но се налага да ми намериш и парцаливи дрехи. Попитай госпожа Армстронг.

Докато я наблюдаваше, усети, че гърлото му се свива.

Светлината от огъня играеше върху лицето й и я докосваше по начин, по който той копнееше да я докосне. Над високите й скули блестяха променливите й очи. Топлината от пламъците развяваше косата й. Устните й леко се движеха.

— Какво казваш?

— Чародейната формула, с която ще облекча мислите на Уайлда. — Загледа се в пламъците и прехапа устни. — Ще ми се да знаех каква магия иска. Би ми било по-лесно.

Иън не успя да се въздържи. Приближи я в гръб и обгърна раменете й.

— Благодаря ти. — Дрезгавият му глас я накара да го погледне. Усмихна му се и облегна глава на ръката му. — Ще го направим за Уайлда, нали?

Когато Иън се върна с вълнените дрехи, Алана се беше намазала със сажди и посипала ярките си коси с пепел. Отново се бе превърнала във вещица, но като я гледаше сега, се чудеше как въобще някога е успяла да го заблуди — той, който винаги се е гордял със способността си да вижда повече от останалите. Запита се дали хората по принцип виждат само онова, което очакват.

Алана се завъртя.

— Ще я измамя ли? Как мислиш?

— За всеки случай ще приглушим светлините.

Иън я наметна с пелерината и й помогна да оформят една хубава гърбица.

— Сложих вода в котела и пуснах малко бахар и карамфил. Надушваш ли?

— Да. Каква магия правят?

Алана се разсмя и саждите около устните й се разхвърчаха.

— Просто дават хубав аромат. — Закрепи няколко кожени торбички и един нож на кръста си. — Бълбукането на водата и парата са част от представлението. Старата Маб ме научи на този номер.

— Май те е научила на доста неща.

— Да. Как да се грижа за себе си, след като мама почина. Веднъж ти ми се присмя, че съм прекарала доста време в колибата на вещицата. Иън, това отговаря на истината. Маб ме научи как да се грижа за хората си. По-късно, когато се наложи, ме прибра й ми показа как да се дегизирам. Имаше опасност да ни хванат и тя щеше да пострада, но въпреки това го направи. — Една сълза се стече по изцапаната й буза. — Много ми липсва…

Иън се приближи, избърса сълзата и размаза саждите.

— Постъпваш както тя би искала — лекуваш, помагаш. Маб би се гордяла с теб, Алана Маклауд.

— Надявам се.

Изрече го съвсем тихо и той се досети, че отново мисли за камъните. Вероятно изчезването им обсебваше цялото й съзнание. И независимо от тревогите си се беше съгласила да помогне на Уайлда. Това го правеше щастлив.

— Отивам да я доведа.

Уайлда отвори вратата още при първото му потропване.

— Алана откри вещицата да се мотае при кухнята. Готвачката искала да я изхвърли, но сега тя е готова да ти помогне.

Следвайки го пъргаво, Уайлда попита:

— Помни ли ме?

— Вещицата ли? Разбира се. Останала във Фионауей само заради теб. После иска незабавно да се върне в колибата си.

— Надявам се магията да не е много сложна. Дано успее да я направи…

— Тя е отлична вещица — увери я Иън.

— Не говореше така за нея преди. — Уайлда го изгледа учудено, докато той отваряше вратата на спалнята. — Твърдеше, че няма никакви дарби.

— Кени ковачът ме убеди в противното.

Уайлда кимна с разбиране, влезе в стаята и застина. След миг Иън разбра защо. Алана бе намалила броя на свещите и стаята тънеше в мрак. Огънят в камината весело пламтеше, над котела се виеше пара, а самата прегърбена Алана седеше величествено до масата.

— Влез, дете!

Уайлда бавно пристъпи напред, без да откъсва очи от нея.

— Влез и седни.

Срещу вещицата имаше празен стол. Уайлда го изтегли. Краката му изстъргаха по пода и момичето хвърли през рамо развълнуван поглед към Иън.

Той се сети, че братовчедка му силно се съмняваше в успеха на магията, и попита:

— Да изляза ли?

— Не — възрази Уайлда пискливо.

Алана отпусна на масата дясната си китка с дланта нагоре.

— Дай ми ръцете си, мила. Дай да ги прочета. Уайлда положи на плота потреперващите си ръце, а

Алана подбутна свещта към тях.

— Линиите на лявата ти ръка са доста по-различни от тези на дясната. Това означава, че обстоятелствата не са ти позволили да разкриеш талантите си.