Кристина Дод - Вещицата

— Нямам никакви таланти…

— Според линиите — имаш. Това възвишение — Алана потупа изпъкналата част в основата на палеца — е доста отчетливо. То означава, че си с добро сърце. Линията на живота прави широка дъга. Много си енергична и жизнена. Имаш много да дадеш, но няма на кого.

Уайлда кимна и Иън с ужас забеляза как една сълза се откъсна от брадичката й и капна на масата. Всички жени ли, на които държи, щяха да плачат тази вечер?

— Но нещата са на път да се променят. — Алана проследи линията на живота. — Погледни. Тук! Промяна ще настъпи всеки момент. Кажи ми какво желаеш.

— Искам… — Уайлда с мъка си пое въздух. — …магия. Искам… да съм добра.

Алана не помръдваше. Чакаше.

— Уайлда мълчеше, очевидно убедена, че е обяснила достатъчно.

— Но ти си добра — възрази вещицата.

— Не, не съм. Не съм добра. Дълго време не можех да си обясня защо никой не ме обича. — Гласът й трепереше. — И накрая разбрах — защото съм Феърчайлд. Зла съм като тях и ми е нужен някой, който да ме направи добра.

Устните на Алана леко се разтвориха. Очите й блестяха.

Иън се обади от своя ъгъл:

— Уайлда, да не би да искаш от вещицата да те направи добра?

— Вече го казах.

Уайлда прозвуча раздразнено.

Весело засмян, Иън се облегна на стената. Винаги можеше да се разчита на Уайлда да срути старателните приготовления на Алана. Беше готов да се обзаложи, че тя не знаеше нито едно заклинание за „доброта“.

— Е, лошата стара вещица обикновено не получава подобни молби.

— Но ще го направиш, нали?

— Разбира се. — Алана потупа Уайлда по китката. — Единствено заради теб. Моля се само да не ме удари гръм.

— О, не. — Уайлда почти скочи от стола. — В никакъв случай не искам да пострадаш!

— И твърдиш, че не си добра? — Алана наклони глава, после усилено закима. — Няма да пострадам. Задачата е по-лесна отколкото си мислиш.

Стана и вдигна капака на котела. Аромат на карамфил и бахар се разнесе из стаята. Енергично разбърка сместа с дървената лъжица. После загреба и тръгна бавно към Уайлда. Застана пред нея и посипа косите й с течността. През цялото време бърбореше неразбираемо на галски.

Уайлда седеше с издадено напред лице и оставяше всяка капка да се стече по бузите й, все едно е благослов.

След това Алана положи ръка върху рамото й, леко я подкани да стане и я завъртя три пъти. Отново припяваше нещо и този път Иън разпозна старата шотландска полска песен. Накрая помогна на Уайлда да седне и я целуна по челото.

Отстъпвайки, Алана обяви:

— Ето. Вече притежаваш доброта.

Уайлда не откъсваше очи от нея.

— Това ли е всичко?

Вещицата видимо потрепери.

— Това е магията. Ако искаш някакъв знак, като доказателство, че си добра, ето…

Измъкна изпод дрехата си огърлицата с камъните.

— Братовчедка ми има същата — възкликна Уайлда. — Това някаква шотландска традиция ли е?

Иън захапа ревера на сакото си, за да потисне смеха, който го напуши. Алана се съвзе.

— Да. И старата вещица сега ще ти даде един от своите камъни. — Разкопча синджира и ги изсипа върху масата. Пристъпи зад Уайлда и покри очите й с ръце. — Избирай!

Уайлда заопипва, после зарови ръце в купчината. Всяко едно от четвъртитите камъчета имаше различни вдлъбнатини. Пръстите й колебливо ги опипваха.

— Просто избери — прошепна Алана в ухото й. Поемайки си дълбоко дъх, Уайлда грабна едно.

— Дай да видя!

Уайлда й подаде камъка и зачака. Алана го изучаваше. Бавна усмивка разцъфна по устните й.

— Камъкът на сърцето. — Стисна го между дланите си и го затопли. — Символизира дома, любовта, добротата. Означава, че магията вече действа, млада ми Уайлда, и никога не може да бъде развалена.

Очите на момичето се уголемиха от вълнение.

— Вече съм добра, така ли?

— Да. — Алана прочисти гърлото си. — Вече си добра.

Уайлда протегна ръка.

Алана постави камъка в дланта й.

— Сложи го на верижка и го носи на врата си.

— Ами ако го загубя?

— Каквото и да направиш, не можеш да развалиш магията — увери я Алана.

— О, Иън! — Уайлда се втурна към него. — Видя ли?

— Видях. — Надигна се от столчето и я прегърна, после заедно разгледаха камъка. — Но аз никога не съм се съмнявал в добротата ти.

— Защото също си Феърчайлд. — Притисна камъка към гърдите си и обяви: — Трябва да вървя.

— Ще те изпратя до спалнята ти — предложи Иън.

— Няма да се връщам… Искам да кажа… Сама мога да се прибера. — С радостна усмивка Уайлда тръгна към вратата. — Иди и намери Алана, защото днес е сватбената ви нощ. А ти, госпожо вещице… — Уайлда й изпрати въздушна целувка. — Благодаря.