Кристина Дод - Вещицата

Тя се подчини и в дланите й се изсипа блестящ водопад от морски опали. От топлината на ръцете й те се промениха — станаха по-ярки и засияха от радост. С нейната радост.

Вдигна глава, за да го дари с усмивката си, но той гледаше към океана.

И тя се обърна натам. И ги видя. Водните духове.

Иън им махна.

— Дошли са да ни поздравят.

Алана дочу тихите им викове, а сред тях и един по-особен глас.

Гласът на Мюрън.

Иън също го долови и се усмихна. После силно прегърна Алана и я обърна към скалата.

— Хайде, любов моя, да вървим във Фионауей. Да се прибираме вкъщи.

Огромен, неспокоен и могъщ, океанът се нахвърля върху западното крайбрежие на Шотландия. Тънки ивици земя се впиват във водата, опитвайки се да уловят вечността, но губят под постоянния напор на вълните. Вятърът поема аромата и го понася към Шотландските планини, обвити в дантелени мъгли. Там, където земята и морето се срещат, живеят странни същества — хора или водни духове…

Някои умират. Други оживяват. Някои загиват заради неспазени обещания. Други се спасяват чрез силата на безкрайната любов.

Такъв е и моят син. Името му е Иън. Той има онова, което аз никога не намерих — приятелка и любима.

Направи така, че да се сбъдне най-голямата ми мечта — даде ми дъщеря, която толкова обичам.

Алана…

Около тях виждам шест момиченца и първото момченце, родено в този клон на рода Маклауд. Виждам успехи, богатство и щастие. Дълъг живот и вечна любов.

А какво повече може да иска една майка за своите деца?

Мюрън — воден дух, август 1800

© 1998 Кристина Дод

© 1999 Ивайла Божанова, превод от английски

Christina Dodd

A Well Favored Gentleman, 1998

Сканиране: ?

Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2008

Редакция: maskara, 2008

Издание:

ИК „Бард“, 1999

ISBN 954–585–071-X

Оформление на корицата: Петър Христов, 1999

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9738]

Последна редакция: 2008-12-27 16:46:52