Кристина Дод - Вещицата

Иън не помръдваше. Нямаше сили да го стори. Алана кореше майка си за неудачния й избор на съпруг; сега стоеше пред младоженеца си и се оплакваше от сполетялото ги бедствие. Дали не го смяташе виновен за всичко?

Той залови вещицата; той я накара да облекчи поне временно страданията на Лезли; той разкри тайната й и я насили да свали маската си; той отказа да приеме поражението и се ожени за нея, изявявайки претенции към богатство, натрупано от други.

О, Лезли не е откраднал камъните, Иън го знаеше. Но кого ли е омотал в мрежите си, за да стори тази злина вместо него?

Брайс? Едуин? Някой от прислужниците? При малко повече бдителност щеше да разбере. Щеше да види истината да витае из въздуха. Но той бе зает да преследва Алана и да й натрапва разни сънища. Всичките му сетива бяха насочени към жената, която дебнеше. Почти не забелязваше останалите, а сега, без пръстена, вече не беше в състояние да долови дори и най-малкото зло у когото и да било.

Леко потропване по вратата накара Алана да подскочи и потрепери; тя свали ръце от лицето си и се загледа със страх към портала.

— Дяволът ли очакваш?

— Почакай! — Докосна ръката му. — Ами ако е крадецът?

— Крадците не се връщат на местопрестъплението.

— Напротив — стига да са сигурни, че има още какво да откраднат.

Отново се почука, този път малко по-силно.

Иън се улови, че я успокоява:

— По-вероятно е да е вечерята.

За негова изненада от дребничката закачулена фигура на прага се изля поток от думи.

— Знам, че е сватбеният ви ден и само луд човек би ви прекъснал. Но все пак трябва да поговоря с Алана. Моля те, Иън, позволи ми!

Първоначалната реакция на Иън бе раздразнение. Той и Алана имаха много по-големи проблеми, отколкото въображението на Уайлда изобщо можеше да роди, ала в тона й трептеше отчаяние, затова разтвори вратата по-широко.

Уайлда обаче си остана на прага, с изкривени от безпокойство черти.

— Влез, мила. — Алана хвърли на Иън объркан поглед, хвана ръцете на Уайлда и я въведе. — Радваме се да те видим, но защо си облечена така?

Уайлда застана до камината и започна да се люлее напред-назад от безпокойство. Погледна към Иън, отмести очи, после отново го погледна и попита простичко:

— Няма ли да затвориш вратата?

Той го стори.

— Нарочно се преоблякох. Не исках да ме познаят, ако случайно ме видят.

— Толкова много дребни слаби руси жени живеят тук, във Фионауей — подметна Иън.

Уайлда свали качулката си и го погледна решително.

— Знам, че няма да ти допадне това, но не ме интересува. Трябва да го направя, затова ме остави на мира.

Иън погледна въпросително към Алана, но тя само озадачено сви рамене.

— Уайлда, ти си любимата ми братовчедка. Желая единствено да си щастлива.

Тя не се усмихна, а намръщено продължи:

— Ще го направя, независимо дали ти харесва. Как да съм щастлива, докато… — Прехапа плътната си долна устна. — О, Алана, помниш ли как вчера ми каза, че ти си била вещицата? Не ти повярвах, разбира си. Толкова е глупаво да се допусне, че жена с твоя вид може да е вещица. Но ти казах, че желая магия, а ти пак настояваше, че си вещицата. Знаех, че не е вярно, но ти подхвърли, че може и да я видиш и да й споменеш, че имам нужда от нея. Срещна ли я, докато беше навън? Знам, че си била заета да се омъжваш, но наистина ми е много необходима в момента.

Иън почти залитна от шок. Уайлда търсеше вещицата, и то с отчаяние, съвсем нехарактерно за неговата повърхностна и твърда непостоянна братовчедка.

— Какво искаш от вещицата? — настойчиво попита той. Уайлда се извърна към него с почти неприкрито желание да го удари и нежният й глас се извиси:

— Магия. Казах го вече. Искам магия.

Алана изглеждаше не по-малко смаяна от Иън.

— Как да те убедя, че наистина аз…

— Тогава не би могла да ми помогнеш, нали? — Уайлда вирна изящната си брадичка. — Нужна ми е вещица, не дама.

Пред очите на Иън пробяга ужасяващ сценарий: Уайлда разговаря с прислужниците и с посетителите на имението и трескаво търси някаква вещица. Положително щеше да пострада, а той не можеше да допусне това сияещо невинно създание да се измъчва. Достатъчно й беше, че е от рода Феърчайлд.

Изведнъж Иън с изненада откри, че се е разприказвал, без да се усети.

— Вещицата все още е в сградата.

— Така ли? — смая се Уайлда.

— Така ли? — попита и Алана, но бързо се съвзе, — А, да — понякога се задържа тук.

Поставяйки решително ръка върху рамото на Уайлда, Иън я подбутна към вратата.