Кристина Дод - Вещицата

Лезли изсумтя. Сякаш неговото разточителство имаше някакво значение. Та той е английски аристократ.

— Разполагаш с два камъка. Продай ги.

— Възнамерявам… за да наема миньори, които да свършат работата както трябва. — Едуин затвори книгата и се изправи. — Сега аз съм господарят на Фионауей и ако ти е останал поне малко здрав разум, не би го забравил.

Лезли се засмя, без да обръща внимание на тежестта дълбоко в гърдите си. Този млад никаквец смяташе да го надхитри! Е, никой не беше успял досега, като се изключи една жена.

— Ако ти имаш малко здрав разум, ще постъпиш както аз ти казвам.

Тонът заинтригува Едуин и той се обърна.

— Защо?

— Защото, пиленцето ми… — Господи, колко се наслаждаваше Лезли на този момент, — …аз сключих пробен брак с майката на Иън. Всъщност той не е незаконороден.

Също като лъкатушната линия на змията, злото се вие по потока на живота и отнема всяка надежда. Злото се храни от самото себе си, от страха и лудостта.

Магията също се просмуква навсякъде. Човек я вижда в дъгата, чува я в крясъка на гарвана, усеща вкуса й в най-простата яхния. Ала — точно като злото — магията създава хаос. Всеки път, когато се прибягва до нея, тя действа като хвърлен в езерото камък: появилите се вълни се устремяват към брега и засягат живота на всекиго.

Злото унищожава. Магията мами.

Какво умение на сътворените от Бог същества може да балансира тези могъщи сили?

Алана се измъкна от колибата. Беше с тежките си боти. На шията й висеше огърлицата. Вятърът беше разнесъл повечето буреносни облаци и сега по небето плуваха вече само малки бели кълба. Вървеше бързо и се молеше природната стихия да не е предизвикала някоя криза, изискваща вниманието на господин Луис.

Той за щастие беше пред черквата. Стоеше, сякаш я чакаше, и я гледаше как приближава.

— Когато чух, че са те изгонили от имението, си помислих, че ще дойдеш при мен, милейди.

Спря точно пред него с ръце на хълбоците и заяви:

— Тогава знаеш защо съм дошла.

Пасторът, както обикновено, беше с широкополата си шапка, с ризата с дълги ръкави и фустанелата в цветовете на клана Маклауд. И както обикновено прояви дискретност.

— Кажи ми.

— Според твърденията на Лезли Феърчайлд синът му е извънбрачен. От друга страна, господин Феърчайлд проявява всички признаци на умиращ, защото е нарушил дадено на воден дух обещание. — Алана трескаво се приведе. — Лъже ли, господин Луис? Оженил ли се е все пак за майката на Иън?

— Ела — подкани я той с жест. — Ще се поразходим и ще ти разкажа една история.

Разочарованието пречеше на Алана да помръдне.

— Моля те, господин Луис! Не ми се слушат никакви истории. Само искам да знам дали са били женени.

— Вие младите сте прекалено нетърпеливи. — Той вече вървеше. — Щом желаете отговорите, изчакайте ги.

— Добре. — Алана забърза да го настигне. — Но ще ми кажеш, нали?

— Водните духове, както знаеш, са направили домовете си в тази част на Шотландия от незапомнени времена. Подобно на хората сред тях има и добри, и лоши; спокойни и диви.

Водните духове? Той говореше за водните духове!

Поеха по лъкатушещата по скалите пътека, откъдето между пролуките на величествените дъбове се откриваха великолепни гледки към неспокойния океан..

— Майката на Иън — Мюрън — била от по-дивите и проявявала силно любопитство към живота на земята. На шестнадесетия си рожден ден се преобразила за първи път.

— Как? — попита Алана и затаи дъх.

От край време се интересуваше как става това, но опитите й да го узнае все удряха на камък.

Господин Луис обаче знаеше. Нямаше никакво съмнение.

— Излязла на скалите… На тези тук.

Посочи с пръст и Алана видя черните камъни, изтрити и огладени от ветровете и вълните. Понякога, в топли дни, бе виждала там да се приличат на слънце тюлени. Колко ли от тях са били водни духове?

— Мюрън се измъкнала от плътно прилепващата си кожа. Първо главата, после едното рамо, след това другото. Като новородено. Мъчително появяване на белия свят, последвано от тежко приспособяване. Протегнала се, раздвижила пръстите на краката си, проверила дали може да стъпва и се заклатила като дете, което прави първите си стъпки.

В съзнанието на Алана се появи образът на тъмнокоса красавица, която върви по скалите със залитане, но при всяка следваща стъпка става все по-уверена и в един момент вече се чувства достатъчно силна, за да измине разстоянието до селото.