Кристина Дод - Вещицата

— Аз не съм добър човек.

Алана отметна глава и се изсмя жизнерадостно, — нямаше начин да не забележи изящната извивка на шията й и да не долови аромата й. Зачуди се как тази жена успяваше да създаде чувственост с едно бръснене и един оживен спор.

— О, Иън, бих казала, че си изключително добър човек.

— Предизвикателна жена!

Все така усмихната, тя се насочи към горната му устна и с деликатно докосване премахна всички остатъци от мустаците. Избърса пяната, отдръпна се и огледа работата си.

— О-о-о-о… — Звукът издаваше възхищение. Изкушението надви и ръката й се плъзна по лицето му — позадържа се върху бузата, проследи извивката на скулите и спря на брадичката. — Прав си. Ти си най-привлекателният англичанин. — Дръпна кърпата от врата му, наведе се и устните и се озоваха съвсем близо до неговите. — Въпросът е, че щях да се омъжа за теб… независимо от вида ти.

— Нима?

Обгърна я с ръце. Бръсначът издрънча.

— О, да!

Претегли думите й и прецени, че са искрени. Говореше истината. Вероятно не цялата, но достатъчно, за да предизвика признанието:

— Винаги съм смятал, че ако обичам някого, ще съм в състояние да направя магия.

— Твоите магии окъпаха Фионауей. — Целуна го леко, а после отърка устни в неговите. — Харесваш ми без брада.

— Радвам се. — Разтвори робата й и огледа тялото, върху което имаше претенции. — Аз пък току-що открих колко много обичам да ме бръснат.

Алана рязко се дръпна. Той я пусна, озадачен защо не го прегърна. Дали я обиди? Отново ли бе станала стеснителна? Или капризна? Оказа се, че не. Беше се отдръпнала само за да развърже двойния възел на коланчето и да остави робата й да се свлече на пода.

Не се налагаше да я взема, настоява, съблазнява. Сама му се предлагаше.

Истински негодник! От най-лошите типове сред издънките на рода Феърчайлд! Но трябваше да я притежава. Беше се разкрил пред нея, а тя — като магическо огледало — му връщаше променен образ. По-добър.

Реши този път той да подържи огледалото пред нея — искаше да й покаже какво въздействие оказва тя върху него и това най-важното — защо. С трепереща ръка погали извивката на бедрото й и промълви:

— Ако обичам някого, мога да направя нещо повече от това да предизвикам буря. Мога да направя истинска магия.

Отново проблесна светкавица. Иън вдигна ръце. В този миг изтрещя и гръмотевица. Електричество пробяга по нервите му, докато деликатно галеше кожата й.

Алана отметна назад глава и простена:

— Да… Магия…

Не можа да не й признае нещо, което винаги бе таил в сърцето си.

— Ако обичам някого, ще накарам новата луна да засияе като при пълнолуние. Ще успокоя вълните във ветровита нощ. Ще загладя океана като стъкло.

— Кой знае защо… — наклони главата му назад с леко подръпване за косата — …ти вярвам.

Взе ръката й и я доближи до устните си, прошепвайки:

— Ако обичах някого, това щеше да си ти!

Лезли протегна крака към камината. Отново бяха подпухнали. Приличаше на бухнало тесто. Натиснеше ли, пръстът му потъваше и трябваше да чака дълго, за да изчезне вдлъбнатината. Сега обаче щеше да се оправи. Подготви всичко; оставаше само да пристъпи към действие — преди времето му да е изтекло. Изведнъж самоуверено обяви:

— Започваме да търсим опалите веднага!

Едуин едва вдигна глава от счетоводните книги на Фионауей.

— Ще трябват миньори. Селяните във Фионауей няма да различат жилата дори тя да им извади очите.

Лезли примигна.

— Няма значение. Хващат кирките и раздробяват цялата брегова ивица.

— А ако не желая тя да бъде раздробена. — Едуин обърна бавно една страница.

Лезли надигна глава и го изгледа злобно.

— Ще правиш както ти наредя.

— Защо? — Сините очи на рода Маклауд, така сходни с тези на Алана, го гледаха, без да трепнат. — Сега, след сватбата на Алана, след като тя изобщо не е тук, вече не си опекун. Не ти ще командваш.

Този глупак го предизвикваше — него, който задвижи всичко! Лезли се постара да си поеме дълбоко въздух, за да потисне вика, който напираше в отговор, но гърдите му се оказаха прекалено задръстени. Затова се задоволи с вбесено просъскване:

— Така ли ми се отплащаш за всичко, което направих за теб?

— Просто ми съобщи за извънбрачния си син. Това беше достатъчно, за да пипна Фионауей. Оценявам го. — Едуин отгърна следващата страница и се намръщи. — Пък и като гледам тези цифри, бих казал, че вече си си получил възнаграждението. Профукал си всеки грош, припечелен от Фионауей.