Александър Дюма - Адската дупка

Минута по-късно баронът влезе в кабинета.

— Господин барон — каза императорът, — този мъж падна като подкосен, докато четеше листа, който е на пода. Не го пипайте. Той падна, докато го разгръщаше.

Баронът се приближи до Трихтер.

— Мъртъв е — каза той.

След това отиде до камината, взе машата и поднесе листа високо над пламъка, наблюдавайки с внимание оттенъка, който придобиваше пушекът. Минута по-късно взе писмото, опипа го, помириса го и съсредоточено го разгледа.

Тогава внезапно пребледня.

Бе познал състава на една отрова от средните, векове, чиято тайна знаеха само двама души на този свят.

Той и Самуел.

— Вие пребледняхте — каза императорът.

— Нищо ми няма — отговори баронът. — Може би е от изпаренията.

— Познавате ли тази отрова? — попита Наполеон. — Може ли да ни насочи към убиеца?

Барон Хермелинфелд бе обзет от колебание и смут. Животът на Самуел Гелб бе в ръцете му.

След кратка пауза той каза:

— Ваше Величество, не мога да ви отговоря незабавно. Ще изследвам тази хартия и може да открия някоя следа.

— Добре, господин Хермелинфелд — каза императорът. — Имам доверие във вашите умения и във вашата преданост. Само още една дума: тук сме петима. Закълнете се, господине, в честта си, а вие, господа, в живота си — добави той, като погледна адютантите и секретаря си, — че ще мълчите. Заповядвам ви. Възможно бе да разгласим атентата на Фридрих Стапс, когато напускахме страната, но не и когато влизахме в нея.

По времето, когато всичко това ставаше в Ашафенбург, в подземната стая на замъка Самуел разкриваше пред седемте начина и средствата, с които бе организирал своя опит за убийство.

— Часът е десет и нещо, господа — каза Самуел. — В този момент Наполеон е мъртъв, империята е рухнала, а Германия свободна.

Седемте мълчаха.

— Защо мълчите? — продължи Самуел. — Нима не одобрявате това, което съм направил?

— Фридрих Стапс също се пожертва — отговори един от седемте.

— Що за предразсъдъци? — отговори Самуел, повдигайки рамене. — Генералите не са за това да стрелят с пушки. Впрочем, нима вашето Провидение си послужи с по-различни средства? Нима и то не прави с всички нас това, което аз направих с Трихтер. Всички ние служим на неговите цели и то не се колебае да ни убие, когато нашата смърт му се стори необходима за идеята. Аз пожертвах моя приятел Трихтер. От един пияница направих мъченик. Не смятам, че е загубил от това. Хайде, без детински скрупули. Доволни ли сте?

— Средствата ти — най-после каза ръководителят — стоят между теб и твоята съвест. Ако ти действително си освободил Германия, за нас ще бъде от значение само крайният резултат, а ти ще станеш герой за родината и за Съюза на добродетелите. Кога ще разберем със сигурност?

— Човекът от Некар всеки момент ще дойде. Да го изчакаме.

Те зачакаха с голямо вълнение.

В един часа звънецът иззвъня.

— Той е — извика Самуел и отиде да отвори.

Пътникът от река Некар бавно влезе и погледна мрачно.

— Какво има? — попитаха всички.

— Ето какво видях — отговори той. — Изпълних стриктно нарежданията, който Самуел Гелб ми предаде от ваше име. Не оставих Трихтер, докато не предаде прошението на Наполеон. Императорът го покани да влезе с него в двореца.

— Чудесно! — каза Самуел.

— Почакай — каза пътникът. — Тъй като не видях да излиза Трихтер, започнах да обикалям двореца и да се оглеждам откъде мога да се промъкна, когато видях двама души, които излизаха от задната врата с една покрита носилка в ръце и се насочиха към болницата. Проследих ги за момент. Покривалото на носилката се повдигна и видях да се подава една ръка. Познах ръкавицата на Трихтер. Разпитах портиера на болницата. Каза ми, че умрелият е трябвало да бъде погребан още същата вечер.

— Трихтер е мъртъв! — прекъсна го Самуел, като пребледня.

Пътникът продължи:

— Върнах се към двореца. В момента, когато пристигнах, видях как императорът се качи в каретата на императрицата и всички поеха за Вюртсбург сред всеобщия възторг и одобрение на тълпата.

След тези думи настъпи дълго мълчание.

— Достатъчно — каза ръководителят на пътника от Некар. — Можеш да си вървиш.

Пътникът поздрави и излезе.

— Самуел Гелб — каза ръководителят. — Господ е по-силен от теб. Ти успя да убиеш само своя приятел. Ако можем да ти дадем съвет, то е да се скриеш на сигурно място и по възможно най-бързия начин.

И като се обърна към маскираните си другари, добави: