Александър Дюма - Ема Лайона

Така представителите на града щяха да предложат на кралския наместник да се запознае с новата власт, създадена от муниципалния съвет и приета, или по-точно, провъзгласена от народа.

Сред предложените и утвърдени депутати бяха Мантоне, Чирило, Скипани, Веласко и Пагано.

Пратениците се отправиха към двореца.

Революцията, започнала преди два дни, крачеше напред с гигантски крачки. Народът, поласкан от нея, беше готов да й окаже незабавна помощ. И този път депутатите се явиха пред кралския наместник не като молители, а като господари на положението.

Тези промени не трябва да учудват нашите читатели, тъй като ставаха пред очите ни. Чирило беше упълномощен да говори. Речта му беше кратка: той пренебрегна титлата „княз“ и дори обръщението „Ваше превъзходителство“

— Господине, — каза той — дошли сме от името на народа с предложение да се отречете от властта, дадена ви от краля, и с молба — да ни предадете държавната хазна и да подпишете указ, последния, който ще издадете, за пълно подчинение на муниципалитета и княз Молитерно, когото народът провъзгласи за свой вожд.

Кралският наместник не отговори нищо определено, но поиска двадесет и четири часа за размисъл, като каза, че нощта, може би, ще му даде съвет.

Съветът, който му даде нощта, беше да се качи на кораб с останките от държавната хазна и да потегли за Сицилия.

Но да се върнем към княз Молитерно.

След като даде на патриотите дума и се закле да действува заедно с тях при всякакви обстоятелства, новият диктатор излезе от църквата, отново яхна коня си и със сабя в ръка отвърна на възгласите „Да живее Молитерно!“ с вика „Да живее кралят!“. За свой помощник той назначи дон Лучио Карачиоло, херцог Рока Романа, почти толкова популярен, колкото и него самия след бляскавото сражение при Каяцо. Името на този достоен благородник, който за петнадесет години три пъти беше променял убежденията си и сега трябваше да ги изкупи с трета измяна, беше посрещнато с огромно въодушевление.

След това княз Молитерно произнесе реч, в която призова народа да остави оръжието си в близкия манастир, предназначен за щаб и заповяда под страх от смъртно наказание да се подчиняват на всички мерки, които той ще счете за необходимо да вземе в името на общественото спокойствие.

В същото време, за да предаде повече тежест на думите си, той заповяда да поставят бесилки на всички улици и площади и разпрати из града патрули от най-храбрите и честни граждани със заповед да бесят без съд крадците и убийците, хванати на местопрестъплението.

После даде съгласието си да сменят бялото, кралското знаме, с това на народа — трицветното. Трите цвята бяха — син, жълт и червен.

На тези, които искаха обяснение за тази замяна, и които се опитваха да спорят с него, Молитерно отговаряше, че е сменил неаполитанското знаме, за де не показва на французите това, което беше отстъпвало пред тях. Народът, който се гордееше със своето знаме, прие тези обяснения.

Когато сутринта на седемнадесети януари в Неапол разбраха за бягството на кралския наместник и за бедите, които това бягство предвещаваше, народният гняв, разбрал, че е безполезно да преследват Пинятели, изцяло се обърна срещу генерал Мак. Тълпа ладзарони веднага тръгна да го търси. Според тях, Мак беше предател, влязъл в съгласие с якобинците и французите, който заслужаваше бесилката. Тълпата се втурна към Казерта, където предполагаше да го открие.

Той действително беше там с майор Рисках, единственият офицер, който му беше още верен след страшната катастрофа, когато съобщиха за грозящата опасност. Но тя наистина беше сериозна. Херцог дела Саландра, когото ладзароните срещнаха по пътя за Казерта, и решиха, че това е Мак, едва не се прости с живота. Нещастният генерал имаше само един изход: да търси убежище при Шампионе. Но той помнеше колко грубо се беше отнесъл с него в писмото, което му беше предал чрез майор Рисках в началото на кампанията, и жестоката заповед против французите, която беше издал, напускайки Рим. Сега едва ли можеше да се надява на снизхождение. Но майор Рисках го обнадежди, като обеща да го изпревари и подготви пристигането му. Мак прие предложението и, докато майорът изпълняваше мисията си, се оттегли в малката си къща в Чирнао, на чията безопасност той много разчиташе, поради уединението й.

Шампионе се беше разположил на лагер пред градчето Аверса. Той винаги се беше интересувал от историческите паметници и сега току що беше посетил с верния си Тиебо стария, изоставен манастир и развалините на замъка, където кралица Джована беше убила мъжа си. Те разгледаха всичко, дори останките от балкона, където е бил обесен Андрея с изящно въже от копринени и златни нишки, изплетено от самата кралица. Генералът тъкмо обясняваше на Тиебо, който не беше познавач като него, как Джована получила опрощение за този си грях, като продала на папа Климент VI Авиньон за шестдесет хиляди екю, когато изведнъж на входа на палатката му се появи човек и Тиебо издаде възглас на радостно учудване. Той беше познал стария си приятел, майор Рисках.