Александър Дюма - Ема Лайона

Шампионе прие младия офицер със същата светска учтивост, както и в Рим, и изрази съжалението си, че майорът не беше дошъл по-рано, за да вземе участие в археологическата им разходка. После, без да се интересува за причините, довели го тук, предложи услугите си, като на приятел, като че ли този приятел никога не беше носил неаполитански мундир.

— Преди всичко, скъпи майоре, — каза Шампионе, — позволете ми да ви благодаря. Като се върнахме в Рим, намерих двореца на Корсини, който ви бях оставил, в чудесно състояние. Не липсваше нито една книга, нито една карта, даже перо. Дори ми се струва, че за двете седмици, през които е бил обитаем, никой не е докоснал нито една вещ от тези, които ми служеха ежедневно.

— Е, любезни генерале, ако сте ми признателен за незначителната услуга, която смятате, че съм ви оказал, то вие на свой ред можете да сторите за мен много повече.

— Какво? — усмихна се Шампионе.

— Да забравите две неща.

— Внимавайте! Да забравиш е по-трудно, отколкото да си спомниш. Какви се тези неща?

— Първо, да забравите за писмото, което ви бях донесъл в Рим от генерал Мак.

— Бихте могли да забележите, че го забравих пет минути след като го бях прочел. А второто?

— Разпореждането за болниците.

— Не съм забравил за това, господине, — отвърна Шампионе, — но прощавам.

Рисках се поклони.

— Великодушието ви е безгранично, — каза той. — Сега нещастният генерал Мак…

— Да, зная: преследват го, настигат го, искат да го убият. Както Тиберий, той също е принуден всяка нощ да търси ново убежище. Защо не е дошъл при мен просто така, без церемонии? Аз не бих могъл да му предоставя, както персийският цар на Темистокъл, пет града от моето царство, но вижте походната ми палатка. Тя е достатъчно просторна за двама и тук той ще намери гостоприемството на войника.

Едва Шампион произнесе тези думи, когато някакъв покрит с прах човек скочи от разпенения си кон и плахо пристъпи прага на палатката, която френския генерал току-що му беше предлагал за убежище.

Този човек беше Мак. Разбрал, че хората, които го преследваха, се отправят към Карнава, той повече не можеше да чака връщането на своя пратеник.

— Скъпи генерале! — възкликна Рисках. — Влизайте, влизайте! Както ви казах, нашият враг е най-великодушният от хората!

Шампионе стана и тръгна към Мак с протегната ръка. Неаполитанецът помисли, че ръката е протегната, за да вземе шпагата му. Почервенял и с наведена глава, той мълчаливо я измъкна от ножницата, хвана я за острието и подаде дръжката на френския генерал.

— Генерале, — каза той, — каза той, — аз съм ваш пленник. Ето моята шпага.

— Спрете, господине, — отвърна му с усмивка Шампионе, — моето правителство ми забранява да приемам подаръци английско производство.

Тук ние се прощаваме с генерал Мак, защото повече няма да го срещнем, и трябва да признаем, че го напускаме без съжаление.

Френският генерал го третираше като гостенин, а не като пленник. На другия ден след пристигането на Мак, Шампионе му даде паспорт за Милано, предоставяйки го в разпореждане на Директорията.

Но Директорията се отнесе с Мак не толкова вежливо. Той беше арестуван и го държаха в плен в едно малко френско градче докато, след битката при Маренго, го размениха срещу бащата на този, който пише настоящата история. Той беше заловен с измама в Бриндизи.

Въпреки неудачите в Белгия и некадърността, която беше показал в Римската кампания, генерал Мак получи през 1804 година командуването на Баварската армия.

През 1805 година, при настъплението на Наполеон, той се затвори в крепостта Улм, където след два месеца обсада подписа най-позорната капитулация, за каквато някога се е споменавало във военната история. Той се предаде с тридесет и пет хиляди човека. Този път го предадоха на съд и получи смъртна присъда, но наказанието беше променено на доживотно заточение на остров Шпицберген.

Към края на втората година генерал Мак получи помилване и беше пуснат на свобода. След 1808 година той изчезна от световната сцена и за него повече не се чу нищо.

Всички справедливо казваха, че ако не му бяха дали възможността да командува, той щеше да бъде първият генерал на своето време.

Да продължим сега разказа за събитията, спомогнали за пристигането на французите в Неапол, събития, които, при цялата си историческа простота, създават картина на нравите, на която не липсват колорит и занимателност.