Александър Дюма - Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Ти си млад, а говориш с величието на бог. Помисли добре на свой ред. Смелостта замайва само нерешителния и невежия — поде отново председателят.

Усмивка на върховно презрение се изписа по устните на чужденеца.

— Вие всички сте нерешителни — каза той, — тъй като не можете да ми въздействате. И вие всички сте невежи, тъй като не знаете кой съм, докато аз за разлика от вас знам кои сте вие. Ето защо тук смелостта въобще не ми пречи, но за какво е смелост на онзи, който е всемогъщ?

— Доказателството за тази мощ! — каза председателят. — Доказателството, дайте ни го!

— Кой ви свика? — попита непознатият, преминал от ролята на разпитван в тази на разпитващ.

— Върховният кръг.

— Не без определена цел — каза чужденецът, като се обърна към председателя и петимата водачи. — Вие сте дошли от Швеция, вие от Лондон, вие — от Ню Йорк, вие — от Цюрих, вие — от Мадрид, вие — от Варшава, всички вие накрая — продължи той, като се обърна към тълпата, събрала се от четирите края на света, — вие сте дошли да се съберете в светилището на чудовищната вяра.

— Не, без съмнение — отговори председателят. — Ние сме се събрали да посрещнем този, който основа тайнствена империя на Изток 8 8 Според една от хипотезите, възникването на масонството се свързва с Йерусалимския храм от времето на Соломон. Неговият архитект Хирам е смятан за основател на масонството — бел.авт. , който обедини двете полукълба във вярваща общност, който свърза братски ръцете на човешкия род.

— Има ли някакъв знак, по който можете да го разпознаете?

— Да, и Бог благоволи да ми го разкрие посредством ангелите си.

— Тогава само вие знаете този знак?

— Само аз го знам.

— И вие не сте издали този знак на никого?

— На абсолютно никого.

— Кажете го високо.

Председателят се подвоуми.

— Кажете го — повтори непознатият със заповеден тон, — кажете го, защото моментът на разкритието настъпи.

— Той ще носи на гърдите си — каза върховният водач — диамантена плочка и върху тази плочка ще проблясват трите първи букви на девиз, който само той знае.

— Кои са тези три букви?

— L.P.D.

Чужденецът свали с бързо движение редингота и жилетката си и върху ризата му от фина батиста блесна ослепителна като огнена звезда диамантената плочка, на която пламтяха трите рубинени букви.

— Той! — провикна се развълнувано председателят. — Това е той!

— Този, когото светът очаква — казаха неспокойно водачите.

— Великият копт! — промълвиха триста гласа.

— Е, добре! — провикна се триумфиращо чужденецът. — Ще ми повярвате ли сега, когато ви повтарям — аз съм този, който съм.

— Да! — казаха призраците, като се поклониха смирено.

— Говорете, господарю — казаха председателят и петимата водачи със сведени към земята чела. — Говорете и ние ще се подчиним. L.P.D.

За няколко мига се възцари тишина, през това време чужденецът като че ли събираше мислите си. След това заговори изведнъж:

— Господа, можете да оставите мечовете, които напразно морят ръцете ви, и да ме слушате внимателно, защото ще научите много от малкото думи, които ще произнеса.

Вниманието се удвои.

— Изворът на големите реки е почти винаги божествен, ето защо той е непознат. Като Нил, като Ганг, като Амазонка аз знам къде отивам, но ми е безразлично откъде идвам! Всичко, което си спомням, е, че в деня, когато очите на душата ми се отвориха за обкръжаващия ме свят, се намирах в Медина, свещения град, и тичах из градините на мюфтията Салаим. Той бе уважаван старец, когото обичах като свой баща и който същевременно съвсем не ми беше такъв. Гледаше ме нежно, но ми говореше с уважение. Този почитан старец, владеещ до съвършенство всички земни науки, научен от седемте върховни духа на всичко онова, което знаят само ангелите, за да разбират Бога, се нарича Алтотас. Той е мой наставник и учител, а също и мой приятел, дълбоко уважаван от мен приятел, тъй като е два пъти по-стар от най-възрастния между вас.

Тържественият тон, властните движения, едновременно ласкателните и сурови нотки накараха събранието да потръпне от безпокойство. Пътникът продължи:

— Когато станах към петнадесетгодишен, аз бях вече посветен в основните тайни на природата. Познавах ботаниката, но не тази ограничена наука, която всеки учен свежда до изследване в тесните граници на мястото, което обитава, а аз познавах шестдесетте хиляди семейства растения, които растат из целия свят. Понякога моят учител поставяше ръка върху челото ми, това ми даваше изключителна сила и благодарение на свръхестествената си проницателност аз можех да се взра със затворени очи в морските глъбини. Така аз разглеждах отблизо ужасните безформени растения, които тихо се полюшваха над тинестото дъно и криеха сред огромните си разклонения грозни чудовища, невиждани никога от човешко око, които Бог трябва да е забравил от деня, когато разбунтувалите се ангели са го принудили да ги създаде в мига, в който волята му за момент е била победена.