Александър Дюма - Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Какво искаш? — каза председателят.

— Желязна ръка, огнен меч, диамантени везни.

— За какво ти е желязна ръка?

— За да потисна тиранията.

— За какво ти е огнен меч?

— За да прогоня порочното от света.

— За какво ти са диамантени везни?

— За да отмервам човешките съдби.

— Подготвен ли си за изпитанията?

— Силният е подготвен за всичко.

— Обърни се — каза председателят.

Непознатият се подчини и се озова срещу един човек, блед като смъртта, със завързани ръце и запушена уста.

— Какво виждаш?

— Престъпник или жертва.

— Това е един предател, който, след като бе дал клетвата, която ти даде, разкри тайната на ордена.

— Тогава е престъпник.

— Да. Какво наказание е заслужил?

— Смърт.

Триста призрака повториха: „Смърт!“ В това време въпреки свръхчовешките му усилия осъденият беше завлечен в дъното на стаята. Пътникът го видя да се бори и да извива в ръцете на палачите. Той чу неговия съскащ глас през запушената му уста. Една кама проблесна, отразявайки като светкавица светлината на лампите, после прозвуча тъп удар и шумът от тежко паднало тяло се разнесе глухо и зловещо.

— Правосъдието тържествува — каза непознатият, като се обърна към страховитото обкръжение, чиито кръвожадни погледи скришом поглъщаха тази гледка.

— И така — каза председателят, — ти одобряваш екзекуцията, която се състоя?

— Да, ако този, който току-що беше наказан, е наистина виновен.

— И ти ще пиеш за смъртта на всеки, който като него е издал тайните на свещения съюз?

— Ще пия.

— Каквото и да бъде питието?

— Каквото и да бъде то.

— Донесете чашата.

Тогава единият от палачите се приближи до новоприетия и му поднесе хладка червена течност в човешки череп върху бронзова поставка. Непознатият взе чашата от ръцете на палача и я вдигна над главата си.

— Пия — каза той — за смъртта на всеки, издал тайните на свещения съюз.

После, като наведе чашата към устните си, той я изпи до последната капка и я върна студено на този, който му я бе подал. Шепот на учудване премина през събранието и призраците сякаш се спогледаха през своите плащове.

— Дотук добре — каза председателят. — Дайте пистолета!

Един призрак се приближи до него, държейки в едната ръка пистолет, а в другата — оловен куршум и барут. Новоприетият едва благоволи да го удостои с поглед.

— Значи ти обещаваш пълно подчинение на свещения съюз? — попита председателят.

— Да.

— Без да се колебаеш?

— Без да се колебая.

— Вземи този пистолет и го напълни!

Непознатият взе пистолета и изсипа барута в дулото, натъпка го, после пусна куршума и издърпа петлето. Мрачните обитатели на това тайнствено място го наблюдаваха с потискащо мълчание. Тишината бе прекъсвана само от вятъра, свирещ в ъглите на порутените арки.

— Пистолетът е зареден — каза хладно непознатият.

— Сигурен ли си в това?

Усмивка премина по устните на новоприетия. Той пъхна в дулото малка пръчка, която остана да стърчи навън с два палеца дължина, което показваше, че пистолетът е пълен. Председателят кимна в знак, че е убеден.

— Сега — поде председателят — допри дулото до челото си!

— Огън! — извика председателят.

Спусъкът потъна, излезе искра, но само барутът в дулото се възпламени и никакъв звук не съпроводи краткотрайния му пламък. Вик на възхищение се изтръгна от гърдите на почти всички и председателят инстинктивно протегна ръка към непознатия. Но две изпитания съвсем не бяха достатъчни за най-взискателните. Чуха се викове:

— Камата! Камата!

— Наистина ли искате? — попита председателят.

— Да, камата! Камата!

— Тогава донесете я!

— Безсмислено е — рече непознатият, като поклати надменно глава.

— Как така безсмислено? — провикна се събранието.

— Да, безсмислено — продължи новоприетият с глас, извисяващ се над всички, — повтарям ви го, защото губите ценното си време.

— Какво говорите? — провикна се председателят.

— Казвам, че знам всичките ви тайни, че изпитанията, на които ме подлагате, са детска игра, недостойна за сериозни същества. Казвам, че „убитият“ човек съвсем не е мъртъв, че кръвта, която изпих, беше вино от мях, скрит под дрехите. Казвам, че барутът и куршумите на този пистолет паднаха в ръкохватката в момента, когато изтеглях петлето. Така че скрийте безсилното си оръжие, плашещо само страхливците. Стани, лъжетруп, ти не ще изплашиш силните!

Ужасен вик отекна в сводовете.

— Ти познаваш нашите тайни! Сигурно си ясновидец или предател.