Александър Дюма - Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Кой си ти? — попитаха едновременно триста гласа и двайсет меча проблеснаха, като с точно движение се събраха пред гърдите на непознатия, наподобяващи действията на фаланга. Но той усмихнат, спокоен повдигна глава, като разтърси косата си без пудра, придържана само от панделката, която му бяха завързали на челото.

— Ego sum qui sum — каза той, — тоест аз съм този, който съм.

После той разходи погледа си по човешката стена, която плътно го обкръжаваше. Под властния му поглед сабите се наведоха една по една в зависимост от това дали онези, които непознатият следваше с поглед, отстъпваха веднага на неговото влияние, или се опитваха да се преборят с него.

— Ти каза непредпазливи слова — рече председателят — и без съмнение съвсем не случайно.

Чужденецът поклати глава и като се усмихна, каза:

— Отговорих това, което трябваше да отговоря.

— И така, откъде идваш тогава? — попита председателят.

— Оттам, откъдето идва светлината.

— Но нашите сведения сочат, че идваш от Швеция.

— Който идва от Швеция, може да идва и от Изтока — продължи чужденецът.

— За втори път питам — кой си ти?

— Така да бъде, ще ви кажа веднага, тъй като се правите, че въобще не ме разбирате. Но преди това искам да ви кажа кои сте вие самите.

Призраците потрепериха и мечовете им се сблъскаха, минавайки от лявата в дясната им ръка, докато отново се насочваха към гърдите на непознатия.

— Първо — поде чужденецът, като протегна ръка към председателя, — ти, който се мислиш за бог, а си само предтеча, ти, представителят на шведските кръгове 5 5 Кръг или ложа — и двете думи са приети в масонската терминология — бел.прев. , ще кажа твоето име, за да не стане нужда да казвам това на другите. Сведенборг, ангелите, които разговарят приятелски с теб, не са ли ти разкрили, че този, когото очакваш, е вече на път?

— Това е вярно — каза председателят, като повдигна плаща си, за да вижда по-добре този, който му говореше.

Под плаща, който той повдигна противно на всички обичаи на общността, се разкриха достопочтеното лице и побелялата брада на осемдесетгодишен старец.

— Добре — продължи чужденецът, — а сега от лявата ти страна седи представителят на английския кръг, който оглавява Каледонската ложа. Здравейте, милорд! Ако си възвърнете ранга на своя предшественик, Англия би могла да се надява, че изгасналата светлина ще засвети отново.

Мечовете се наведоха. Яростта започна да отстъпва място на учудването.

— А! Това сте вие, капитане? — обърна се непознатият към последния, седящ отляво на председателя. — В кое пристанище оставихте вашия красив кораб, който обичате като своя възлюбена? Това е една смела фрегата, нали, чието име „Провидънс“ носи щастие на Америка?

После се обърна към седящия отдясно на председателя:

— Ти, пророк от Цюрих, хайде, погледни ме в очите, ти, който си довел до съвършенство физиономизма, кажи високо — не виждаш ли в чертите на лицето ми доказателство за моята мисия?

Този, към когото той се обърна, отстъпи назад.

— Хайде — продължи чужденецът, като се обърна към неговия съсед, — хайде, наследнико на Пелаг 6 6 Пелаг — крал на астурийците (717 — 737 г. сл.Хр.), основал една от испанските монархии и разгромил мюсюлманите при Кавадонга — бел.прев. , трябва за втори път да изгониш маврите от Испания. Това щеше да бъде лесно, ако кастилците не бяха веднъж завинаги изгубили меча на Сид 7 7 Сид — Сид Кампеадор — легендарен испански герой, прочул се във войните срещу маврите — бел.прев. .

Петият водач остана неподвижен и ням. Човек би казал, че гласът на непознатия го е превърнал в камък.

— А на мен — поде шестият водач, като изпревари думите на непознатия, който сякаш го бе забравил, — на мен нищо ли няма да кажеш?

— Напротив — отговори пътникът, като спря върху него един от своите проницателни погледи, които разравяха сърцето, — наистина, ще ти кажа това, което Исус е казал на Юда. Ще ти го кажа веднага.

Този, към когото той се обръщаше, стана по-блед от плаща си, докато през събранието премина ропот, търсещ сметка на новоприетия за това странно обвинение.

— Забравяш представителя на Франция — каза председателят.

— Той съвсем не е сред нас — отговори чужденецът надменно — и ти, който питаш, знаеш това много добре, ето неговото празно място. Сега виждаш ли, че тези клопки предизвикват само усмивката на този, който вижда в мрака, действа въпреки всички пречки и живее въпреки смъртта?