Александър Дюма - Анж Питу

— Аз твой учител! — извика абатът, дълбоко унизен от обръщението. — Благодаря на Бога! Повече не съм твой учител, а ти не си ми ученик. Отричам се от теб, не те познавам. Бих искал никога да не съм те виждал. Забранявам ти да ме наричаш по име и дори да ме поздравяваш. Retro, нещастнико, retro 13 13 Retro (лат.) — назад — бел.прев. !

— Господин абат — настоя нещастният Питу, за когото, изглежда, бе особено важно да не се кара със своя учител, — умолявам ви, не преставайте да се интересувате от мен заради едно осакатено съчинение.

— А! — възкликна абатът, изкаран извън себе си от тази молба, слизайки по първите четири стъпала, докато със също такова движение Анж Питу се спусна по последните четири и излезе на двора. — О! Ти се мъчиш да проявяваш здрав разум, а не можеш да направиш едно съчинение. Пресмяташ силата на търпението ми, а не умееш да различиш именителен падеж от допълнение!

— Господин абат, вие бяхте толкова добър към мен — отговори употребяващият варваризми, — че трябва да кажете само една дума на монсеньор епископа, който ни изпитва.

— Да излъжа против съвестта си, клетнико!

— Ако е за да извършите едно благородно дело, господин абат, милозливият Бог ще ви прости.

— Никога! Никога!

— И после кой знае? Изпитващите може би няма да бъдат прекалено строги с мен, както не бяха спрямо Себастиен Жилбер, моя млечен брат, миналата година, когато се състезаваше за стипендията в Париж. Все пак, ей Богу, той допускаше езикови грешки, макар че беше само тринайсеттодишен, а аз съм на седемнайсет.

— А, ето кое например е глупаво — рече абатът, изминавайки последните стъпала и излизайки на свой ред с камшика си в ръка, докато Питу поддържаше между себе си и своя учител първоначалната дистанция. — Да, казвам глупаво — добави той, като скръсти ръце и се взря с възмущение в ученика си. — Ето колко струват уроците ми по диалектика! Трикратно животно! Значи добре си запомнил, няма що, максимата: Noli minora, loqui majora volens 14 14 Noli minora, loqui majora volens (лат.) — „Не казвай недомислици, претендирайки, че казваш важни неща“ — бел.прев. . Та точно защото Жилбер е по-млад от тебе, са били по-снизходителни към него, едно дете на четиринайсет години, отколкото ще бъдат към един голям тъпак на осемнайсет 15 15 Излиза, че Себастиен Жилбер е роден през 1774 г., а значи Анж Питу — през 1771 г. (той е на четири или пет години, когато Жилбер, търсейки дойка, прави посещение на семейство Питу, но според хронологията на „Жозеф Балзамо“ Себастиен е роден през 1771 г. — бел.фр.изд. .

— Да, а също така защото е син на господин Оноре Жилбер, който има осемнайсет хиляди ливри рента от хубави земи само в землището на Писльо — отвърна с плачевна нотка логикът.

Абат Фортие изгледа Питу със стиснати устни и смръщени вежди.

— Това е по-малко глупаво — изръмжа той след миг на мълчание и размисъл… — Въпреки че е само привидно правдоподобно и необосновано. Species, поп autem corpus 16 16 Species, поп autem corpus (лат.) — „Привидност, не реалност“ — бел.прев. .

— О! Ако бях син на човек, който има рента от десет хиляди ливри! — въздъхна Анж Питу, който бе решил, че неговият отговор е направил известно впечатление на преподавателя му.

— Да, но не си. В замяна на това ти си невежа, както глупакът, за когото говори Ювенал 17 17 Децим Юний Ювенал (ок. 60 — ок 127) — римски поет сатирик. Автор на 16 сатири (5 книги), съдържащи остри нападки срещу социалната несправедливост — бел.ред. . Кощунствен цитат — абатът се прекръсти, — ала не по-малко подходящ: Arcadius juvenis 18 18 „Сатири“, сатира VII, стихове 158-160: „Culpa docentis scilicet arguitur quod laevae parte mamillae nil salit Arcadaco juveni“ („Грешка на господаря е, ако нищо не бие под лявата гръд на този млад некадърник, истинско магаре“) — бел.фр.изд. . Обзалагам се, че дори не знаеш, какво ще рече Arcadius?

— Проклятие, аркадец — отвърна Анж Питу, възправяйки се с величието на гордостта.

— А след това?

— След кое?

— Аркадия е била страната на магаретата и при древните, както и при нас, asinus 19 19 Asinus (лат.) — магаре — бел.прев. е било синоним на stultus 20 20 Stultus (лат.) — глупак; който изобщо няма ум — бел.прев. .

— Не бих искал това да се разбира така — възпротиви се Питу, — най-вече е било далеч от мисълта ми, че строгият ум на моя достоен учител би могъл да се принизи чак до сатирата.

Абат Фортие го изгледа за втори път с не по-слабо внимание от първия.

— Честна дума! — прошепна той, поомекнал от ласкателния подход на ученика си. — Има моменти, когато можеш да се закълнеш, че този тъпак е по-малко глупав, отколкото изглежда.