Александър Дюма - Анж Питу

— Вземете ножа — каза Катрин — и срежете въжето, с което сте привързан за халката.

Питу не чака да го подканят — преряза въжето и се намери напълно свободен.

— Сега ето ви един двоен луидор — продължаваше девойката. — Краката ви си ги бива, бягайте. Вървете в Париж и предупредете доктора.

Тя не можа да довърши, появиха се сержантите и двойният луидор падна в нозете на Питу.

Той бързо го вдигна. Сержантите бяха на прага на къщата, учудени, че виждат свободен онзи, когото бяха завързали така добре само преди секунди. При вида им косите на момъка настръхнаха и той, объркан, си спомни за in crinibus angues 88 88 In crinibus angues — „Змиите в косите“, Вергилий, „Енеида“, песен VII, стихове 341, 415 — бел.фр.изд. (В българския превод на „Енеида“ — стихове 336, 454. Тук и до края цитатите от „Енеида“ са по изданието на „Народна култура“ от 1979 г. в превод от латински на Борис Тонков — бел.ред.) на Евменидите.

Сержантите и Питу останаха за миг в положението на ловни кучета и заек, гледайки се неподвижно. Но както при най-малкото движение на кучето заекът побягва, при първото движение на сержантите Питу направи чудесен скок и се намери от другата страна на стобора.

Сержантите нададоха вик, вследствие на което дотърча приставът, който носеше едно малко ковчеже под мишница. Без да губи време в приказки, той хукна подир Питу. Двамата сержанти го последваха. Ала не бе по силите им да прескочат високата над три и половина стъпки ограда, така че бяха принудени да я заобиколят.

Но когато се озоваха отвъд, те забелязаха Питу на повече от петстотин крачки разстояние, насочил се право към гората, отстояща само на четвърт левга, която щеше да стигне след минути.

В този момент момъкът се обърна и като видя сержантите, които го преследваха по-скоро за успокоение на съвестта, отколкото с надеждата да го хванат, удвои скоростта и изчезна в покрайнините на гората.

Питу бяга така още четвърт час; ако бе необходимо, можеше да тича и два часа — имаше бързина на елен.

Ала подир четвърт час, усещайки инстинктивно, че е вън от опасност, той се спря, пое си дъх, ослуша се и щом се увери, че е сам, си каза:

— Невероятно е, че толкова много събития могат да се случат за три дни.

И като огледа последователно двойния луидор и ножа, продължи:

— О! Колко бих искал да имам време да разваля двойния луидор и да дам две су на госпожица Катрин, защото се боя да не би този нож да пререже приятелството ни. Няма значение — добави той, — понеже тя ми каза да отида в Париж, тръгвам.

И след като се ориентира и разбра, че се намира между Бурсон и Ивор, Питу пое по една просека, която трябваше да го изведе по права линия при Гондревил, на пътя за Париж.

Сега да се върнем във фермата и да разкажем за катастрофата, на която епизодът с Питу бе само развръзката.

Към шест часа сутринта един полицейски пристав от Париж, придружен от двама сержанти, се бе явил при полицейския комисар на Виле-Котре и бе поискал да му покаже къде живее арендаторът Бийо.

На петстотин крачки от фермата приставът беше забелязал един изполичар, работещ в полето. Той се бе приближил до него и бе попитал дали ще намери господин Бийо в дома му. Изполичарят бе отговорил, че господин Бийо никога не се прибира преди девет, сиреч часа, в който закусва. Но в същия миг бе вдигнал очи случайно и посочвайки с пръст един мъж на кон, разговарящ с пастир на почти четвърт левга от мястото, където стояха, бе казал:

— Ето го този, когото търсите.

— Господин Бийо?

— Да.

— Онзи на коня ли?

— Самият той.

— Е, добре, приятелю! — рече приставът. — Бихте ли желали да доставите удоволствие на господаря си?

— Иска ли питане?

— Вървете да му кажете, че един господин от Париж го очаква във фермата.

— О! Да не би да е доктор Жилбер? — оживи се изполичарят.

— Идете, идете — настоя приставът.

Селянинът не чака да му повторят; затича се през нивите, докато двамата сержанти застанаха в засада зад една полусъборена стена току срещу портата на фермата.

След секунди се чу тропот от галопиращ кон, Бийо пристигаше.

Той влезе в двора, скочи от коня, хвърли поводите в ръцете на един коняр и се устреми към кухнята, убеден, че първото, което ще види, ще е доктор Жилбер, прав до камината; ала съзря само госпожа Бийо, която, седнала насред помещението, оскубваше патиците си с онази педантична грижливост, която тази трудна операция изискваше.