Александър Дюма - Анж Питу

— Знаете ли, господине, че за един крал не е нещо обичайно човек, комуто е казано: „Елате да получите награда“, да не идва?

Докторът се усмихна.

— Нека да видим — подхвана Луи XVI, — защо не дойдохте?

— Защото не заслужавах никаква награда, сир.

— Как така?

— Роден французин, обичащ страната си, ревностно желаещ нейното благополучие, слял своята индивидуалност с тази на трийсет милиона души, мои съграждани, всъщност, работейки за тях, аз работех за себе си. Човек не е достоен за награда, сир, защото е егоист.

— Парадоксално, господине! Имали сте и друга причина!

Жилбер не отвърна нищо.

— Говорете, господине, настоявам.

— Може би, сир, правилно сте предположили.

— Не е ли вярно? — попита кралят с безпокойство. — Преценили сте положението като сериозно и сте се отдръпнали.

— Има и друга, още по-сериозна причина. Да, сир, Ваше Величество е прав.

— Харесвам откровеността — рече владетелят, който не можа да прикрие вълнението си, защото бе стеснителен по природа и лесно се изчервяваше.

— И така — продължи Луи XVI, — вие предсказвахте на краля този погром и сте се страхували да не се озовете прекалено близо до руините.

— Не, сир, тъй като точно в момента, в който погромът е неминуем, аз се приближавам до опасността.

— Да, да, напускате Некер и говорите като него. Опасността! Опасността! Несъмнено в този момент съществува опасност, връхлитаща върху мен. А къде е Некер?

— Смятам, че е готов да се подчини на заповедите на Ваше Величество.

— Толкова по-добре, ще имам нужда от него — каза кралят с въздишка. — В политиката не е необходимо твърдоглавство. Човек мисли, че прави добро, а върши зло. Дори когато прави добро, непредвидено събитие обърква резултатите, плановете са били надеждни и все пак той остава излъган.

Кралят въздъхна отново. Жилбер му се притече на помощ.

— Сир — рече той, — Ваше Величество разсъждава възхитително. Ала това, което трябва да се прави в този час, е да се гледа по-ясно в бъдещето, нещо, което не е правено досега.

Кралят вдигна глава и неизразителните му вежди леко се свъсиха.

— Извинете ме, сир — додаде Жилбер, — аз съм лекар. Когато злото е голямо, аз съм кратък.

— Значи вие придавате голямо значение на днешния бунт.

— Сир, това не е бунт, това е революция.

— И вие искате да влизам в съглашение с бунтовници, с убийци? Защото в крайна сметка те са превзели Бастилията със сила — това е бунтовнически акт. Те са обезглавили господин Дьо Лоне, господин Дьо Лом и господин Дьо Флесел — това е акт на убийство.

— Искам да разграничите едните от другите, сир. Тези, които са превзели Бастилията, са герои. Тези, които са посегнали на господата Дьо Флесел, Дьо Лом и Дьо Лоне, са убийци.

Кралят се изчерви, но почти веднага червенината изчезна, устните му побледняха и няколко капки пот избиха на челото му.

— Прав сте, господине. Все пак вие сте лекар, или по-скоро хирург, защото отсичате точно. Да се върнем обаче на вас. Именувате се доктор Жилбер, нали? Или поне това е името, с което са подписани вашите коментари.

— Сир, голямо щастие е за мен, че Ваше Величество има такава добра памет, макар че аз, общо взето, не би следвало да бъда толкова горд.

— Какво искате да кажете?

— В действителност името ми трябва да е било произнесено неотдавна пред Ваше Величество.

— Не разбирам.

— Преди шест дни бях задържан и вкаран в Бастилията. Междувременно чух да се говори, че не се извършва арест от каквато и да е важност без знанието на краля.

— Вие в Бастилията — изрече суверенът с широко отворени очи.

— Ето го свидетелството за арестуването ми, сир. Хвърлен в затвора, както имах честта да съобщя на Ваше Величество, преди шест дни по заповед на краля, излязох оттам днес в три часа по волята на народа.

— Днес?

— Да, сир. Ваше Величество не чу ли грохота на оръдията?

— Несъмнено.

— Е, оръдията ми отвориха вратите!

— А! — промърмори глухо кралят. — На драго сърце бих казал, че щях да се радвам, ако оръдията не бяха стреляли по Бастилията и по монархията едновременно с това.

— О, сир, не превръщайте един затвор в символ на един принцип. Напротив, сир, кажете, че сте доволен, че Бастилията е превзета, защото никога вече не ще се извърши, в името на краля, който дори не подозира, несправедливост като тази, на която станах жертва.

— Ала в крайна сметка, господине, вашето задържане си има причина.

— Не и такава, която да ми е известна, сир. Арестуваха ме при завръщането ми във Франция и ме затвориха в тъмница, това е всичко.