— Ако Шико не престане със своите шегички в същия дух, ще го напердаша, ваше величество — каза Можирон.
— Не се пъхай, където не ти е работа, Можирон. Шико е благородник и много чувствителен по отношение на честта си. Още повече че най-малко той заслужава пердаха, тук има къде по-дръзки от него.
Този път намекът беше ясен; Келюс направи знак на д’О и д’Епернон, които се подвизаваха в другите ъгли на залата и не бяха свидетели на държанието на Бюси.
— Господа — започна Келюс, след като отведе приятелите си встрани, — нека се посъветваме. А ти, Сен-Люк, иди по-добре да занимаваш краля. Продължавай ролята си на миротворец, ти се справяш отлично с нея.
Сен-Люк счете предложението за разумно и се върна при краля, който спореше горещо с Шико за нещо.
Келюс се отдели с четиримата фаворити в прозоречната ниша.
— Хайде да чуем сега за какво ни събра — каза д’Епернон. — Тъкмо ухажвах усилено жената на Жуаез и мисли му, ако не ни съобщиш нещо наистина важно.
— Искам да ви предупредя, господа — обърна се Келюс към другарите си, — че веднага след бала аз тръгвам на лов.
— Отлично — каза д’О, — и за какъв дивеч?
— За глиган.
— Откъде ти щукна пък това? Да ловуваш в този кучешки студ! И за какъв дявол? Да те изтърбушат в някои шубраци.
— И така да е! Все едно отивам.
— Самичък?
— Не, с Можирон и Шомберг, ще ловуваме за краля.
— Аа! Ясно — в един глас казаха Можирон и Шомберг.
— Кралят изяви желание да види утре на обедната си трапеза глиганска глава.
— С обърната яка по италиански — намекна Можирон за простата обърната яка, която носеше Бюси за разлика от пищните яки на фаворитите.
— Разбрано — каза д’Епернон. — Става. Аз също се включвам.
— Но какво е станало? — запита д’О. — Обяснете ми, аз все още нищо не разбирам.
— Ами че огледай се наоколо, миличък.
— Е, огледах се, и какво?
— Толкова ли не забелязваш нахала, който ти се смее в лицето?
— Бюси ли имаш предвид?
— Позна. А не ти ли се струва, че това е глиганът, чиято глава би зарадвала краля?
— Ти смяташ, че кралят… — започна д’О.
— Абсолютно сигурен съм — прекъсна го Келюс.
— Тогава идвам и аз на лов! Но как ще действаме?
— Ще поставим засада. Така е най-сигурно.
Бюси забеляза отдалеч, че миньоните се съвещават за нещо и не се съмняваше, че става дума за него. Той се отправи към своите противници, като пътьом си разменяше шеги с приятелите.
— Обърни внимание, Антраге, погледни, Рибейрак, как те са се пръснали там на двойки. Това е просто трогателно. Могат да минат за Евриал с Ние, за Дамон с Питий, за Кастор с… Но почакай, къде се е дянал Полукс?
— Полукс се ожени — отвърна Антраге — и нашият Кастор остана соло.
— С какво са заети там, според вас? — високо попита Бюси и дръзко заразглежда фаворитите.
— Бас държа — каза Рибейрак, — че изобретяват в момента нова кола за яките си.
— Не, господа — усмихна се Келюс, — уговаряме се да ходим на лов.
— Шегувате се, сеньор Купидо — възрази Бюси. — Времето е твърде студено за ловуване. Цялата ви кожа ще се напука.
— Не се тревожете, господине — в същия тон му отвърна Можирон, — имаме си топли ръкавици, а и камизолите ни са с кожени подплати.
— Е, тогава съм спокоен — отстъпи Бюси. — И кога се каните да тръгнете?
— Може би още тази нощ — отвърна Шомберг.
— Без „може би“. Непременно тази нощ — поправи го Можирон.
— В такъв случай съм длъжен да предупредя краля — заяви Бюси. — Какво ще каже негово величество, ако утре при сутрешния му тоалет всички негови любимци вземат да смъркат, кихат и кашлят?
— Не се трудете напразно, господине — каза Келюс, — негово величество знае, че се каним да ходим на лов.
— За чучулиги, нали? — насмешливо се заинтересува Бюси, като влагаше в гласа си колкото се може по-презрителни нотки.
— Не, господине — каза Келюс. — Не за чучулиги, а за глиган. На всяка цена трябва да доставим главата му.
— А звярът?
— Вече е вдигнат.
— Но трябва още да се знае, откъде ще мине — каза Ливаро.
— Оставете на нас да разузнаем това — успокои го д’О. — Не желаете ли да дойдете с нас, господин дьо Бюси?
— Не, откровено казано съм зает. Утре трябва да бъда у херцог д’Анжу на приема на граф дьо Монсоро, за когото, както навярно сте чули, херцогът е издействал длъжност на главен ловчия.
— Поне тази нощ? — попита Келюс.
— Съжалявам, но и тази нощ съм зает. Имам среща в един тайнствен дом в предградието на Сент-Антоан.
— Я гледай! — възкликна д’Епернон. — Нима кралица Марго се е върнала инкогнито в Париж? Ако се вярва на слуховете, вие, господин дьо Бюси, сте наследили дьо Ла Мол.
Читать дальше