Александър Дюма: Графиня дьо Монсоро

Внезапно до кралските уши достигна толкова силен шум, че той не можеше да бъде заглушен от общата бъркотия на звуците.

— Я виж! — каза Анри. — Не е ли това гласът на Шико? Чуваш ли, Сен-Люк? Кралят е дал воля на гнева си.

— Да, господарю — отзова се Сен-Люк, без да дава вид, че е схванал намека, съдържащ се в тези думи, — като че ли се кара на някого.

— Идете да разберете какво се е случило — разпореди се кралят — и незабавно ми доложете.

Сен-Люк се отправи да изпълни заповедта. И наистина, Шико крещеше високо, като в подражание на краля изговаряше думите гъгниво:

— Издал съм сума ти укази срещу разточителството. Ако не са ви достатъчни, ще издам още и още и ще ги умножавам дотогава, докато не окажат своето въздействие. Ако не са достатъчно добри, поне да бъдат много. Кълна се в рогата на Велзевул, моя братовчед, шест пажове, господин дьо Бюси, е прекалено.

И Шико изду бузи и широко се разкрачи с ръце на хълбоците, с което придоби пълно сходство с краля.

Върналият се Сен-Люк бе вече готов да отговори, когато в този миг тълпата се разтвори и откри пред погледите им шестима пажове, облечени с камизоли от златен брокат и обкичени с нанизи; върху гърдите на всеки паж сияеше с всички цветове на дъгата гербът на неговия повелител, извезан със скъпоценни камъни. След пажовете пристъпваше красив младеж с високо вдигната горда глава и презрително надигната горна устна, който хвърляше надменни погледи на всички страни. Семплата му дреха от черно кадифе контрастираше рязко с богатите костюми на пажовете.

— Бюси! — разнесоха се гласове. — Бюси д’Амбоаз!

И тълпата, втурнала се срещу новопристигналия, чиято поява бе предизвикала в залата такава суматоха, се отдръпна встрани, за да може той да мине.

Можирон, Шомберг и Келюс обкръжиха краля, за да го защитят сякаш от някаква опасност.

— Ама че работа, слугата е тук, а господаря му го няма — каза Можирон с намек за неочакваната поява на Бюси и отсъствието на херцог д’Анжу, към чиято свита принадлежеше последният.

— Да почакаме — забеляза Келюс, — пред слугата вървят собствените му слуги, така че и главният господар може да се появи след господаря на шестимата първи слуги.

— Тук има върху какво да се замислиш, Сен-Люк — намеси се и Шомберг, най-младият, а поради това и най-дръзкият миньон на крал Анри. — Не обърна ли внимание, че господин дьо Бюси не е твърде вежлив с тебе? Погледни — той е с черен камизол. По дяволите! Нима това е облекло за сватбен бал?

— Не — съгласи се и Келюс, — това е траурна премяна за погребален случай.

— Не е ли решил да благоволи да присъства на собственото си погребение? — измърмори Анри.

— И въпреки това, Сен-Люк — каза Можирон, — херцог д’Анжу не се появи след Бюси. Нима и тук си изпаднал в немилост?

Това многозначително „и тук“ прободе младоженеца право в сърцето.

— А защо всъщност трябва да се появи след Бюси? — взе да разсъждава Келюс. — Не помните ли: когато негово величество оказа чест на господин дьо Бюси и го запита няма ли да пожелае да принадлежи към хората на краля, Бюси му отговори, че вече принадлежи към дома на Клермоните и не изпитва необходимостта да принадлежи още на някого, както и че напълно го задоволява възможността да бъде господар на самия себе си, понеже е сигурен, че собствената му персона е най-добрият принц от всички принцове на света.

Кралят свъси вежди и захапа мустак.

— И въпреки това — каза Можирон, — както ми се струва, все пак Бюси е постъпил в свитата на херцог д’Анжу.

— Че какво толкова — флегматично възрази Келюс, — просто е сметнал, че херцогът е малко по-силен от нашия крал.

Тази забележка засегна дълбоко Анри, който цял живот мразеше по братски д’Анжу. Ето защо, макар кралят да не произнесе нито дума, всички можаха да видят как побледня.

— Хайде, господа — помъчи се да укроти разгарящите се страсти треперещият от вълнение Сен-Люк, — пощадете поне отмалко гостите ми. Не ми разваляйте сватбата.

Изглежда, тази молба насочи мислите на Анри в друга посока.

— Наистина, да не разваляме на Сен-Люк деня на неговата сватба, господа — каза той и взе да навива мустака си с лукав израз на лицето, който не остана незабелязан за бедния младоженец.

— Та какво излиза — възкликна Шомберг, — че Бюси днес е в съюз с хората на Брисак, така ли?

— Това пък откъде ти хрумна? — учуди се Можирон.

— Оттам, че Сен-Люк се застъпва горещо за него. По дяволите! В този презрян свят всеки може да се застъпи единствено само за себе си. Няма да сгреша, ако кажа, че у нас всеки защитава само своите близки, съюзници и приятели.