Александър Дюма - Четиридесет и петимата

Екатерина пусна ръката на сина си.

Анри III се разтрепера и се опря на рамото на Шико.

Мирон сложи до устните на Франсоа златния дискос и каза:

— Монсеньорът почина.

В отговор на тези думи от съседните стаи отекна многогласно бучене, което сякаш пригласяше на псалма, полугласно произнасян от кардинала:

— „Cedant iniquitates meae ad vocem deprecationis meae…“ 63 63 Избави ме от беззаконията с гласа на молитвите ми… (лат.). — Б.пр.

— Почина! — повтори кралят и се прекръсти. — Моят брат! Моят брат! Нямам деца, нямам наследници! Кой ще стане мой наследник?

Още недовършил, и откъм стълбите се чу шум.

Намбю бързо влезе в стаята, където беше покойникът, и докладва:

— Негова светлост монсеньор херцог дьо Гиз.

Поразен от този отговор на зададения въпрос, кралят пребледня и погледна майка си.

Екатерина беше още по-бледа от сина си. Чула фаталното предсказание, тя стисна ръката на краля, сякаш искаше да каже:

„Ето опасността… Но не се бойте, с вас съм!“

Появи се херцогът със свитата. Той влезе с високо вдигната глава, макар че очите му потърсиха краля със смутен израз.

Анри III направи властен жест към леглото с тленните останки.

Херцогът сведе глава и бавно коленичи.

Останалите последваха примера му.

Само Анри III и майка му останаха прави и в погледа на краля блесна гордост.

Шико забеляза и пошепна друг стих от Псалтира:

— „Dijiciet potentes de sede et exaetabit humiles.“ 64 64 Ще свали от престола силните и ще въздигне смирените (лат.). — Б.пр.

Alexandre Dumas

Les Quarante-Cinq, 1847

Сканиране, разпознаване и първоначална редакция: Борис Борисов, 2008

Редакция: Mummu, 2008

Издание:

Издателска къща „Ведрина“, София, 1991

Превод и редакция: ЕФ „Качин“, 1991

Редактор Иван Тотоманов

Художник Петър Добрев

Технически редактор Георги Кожухаров

Коректори Емилия Александрова, Ана Кожухарова

ISBN 954–404–001–3

Александр Дюма. Сорок пять

„Художественная литература“, М., 1979

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10222]

Последна редакция: 2009-01-20 23:36:50

Политици — обществено-политическа групировка, обединяваща умерени католици и умерени протестанти. Политиците са били привърженици на силната кралска власт и са се борили срещу религиозния фанатизъм. — Б.пр.

Кралски чиновник със съдебни функции в подведомствения му административно-съдебен орган. — Б.пр.

Бенвенуто Челини (1500–1571) — известен италиански скулптор, художник и бижутер. — Б.пр.

Першерон — порода едри коне. — Б.пр.

Мария Стюарт (1542–1587) — съпруга на френския крал Франсоа II, след смъртта му се връща в Шотландия; кралица на Шотландия (1560–1567). През 1567 г. Мария Стюарт, свалена от престола, бяга в Англия, където е хвърлена в затвора и екзекутирана през 1587 г. — Б.пр.

Екатерина Медичи (1518–1589) — съпруга на френския крал Анри II (1547–1559), майка на тримата последни крале от династията Валоа: Франсоа II (1559–1566), Шарл IX (1560–1574) и Анри III (крал на Франция от 1574 до 1589 г.). — Б.пр.

Можирон, Келюс, Шомберг — приближени на Анри III. Вж. „Графиня дьо Монсоро“. — Б.пр.

Хипократ (460–377 г. пр.н.е.) — гръцки лекар и естествоизпитател. Клавдий Гален (130–200 г.) — римски лекар и естествоизпитател. — Б.пр.

Шарл дьо Гиз, кардинал Лотарингски (1524–1574). По време на управлението на Франсоа II (1559–1560) кардиналът се ползвал с голямо влияние и фактически управлявал държавата, като мечтаел в бъдеще да предаде короната на рода Гиз. При Шарл IX губи влиянието си. — Б.пр.

През нощта на 24 август 1572 година (в навечерието на свети Вартоломей) католиците извършили в Париж масови убийства на протестанти-хугеноти. — Б.пр.

Анри дьо Гиз организирал през 1576 година католическа Лига за работа с протестантите. Нейните поддръжници се наричали лигисти. — Б.пр.

Имат се предвид членовете на парламента, подчертано презирани от родовата аристокрация. — Б.пр.

Испанският крал — Б.пр.

Радостно (лат.) — намек за фамилното име Жоайоз, което означава и „радостен“. — Б.пр.

Карл V (1500–1558) — крал на Испания, император на Свещената Римска империя. — Б.пр.

Амадис — герой от средновековния роман „Амадис Галски“, олицетворение на рицарската доблест. — Б.пр.