Александър Дюма - Четиридесет и петимата

Последваха го всички придворни освен двамата стари слуги на херцога.

— Колко странно! — пошепна Екатерина и коленичи пред сина си.

И докато из целия град търсеха лекаря на херцога, а същевременно пратиха и куриер за помощ от Париж, кралицата майка се опита да установи причината за странното заболяване, от което умираше Франсоа д’Анжу.

Флорентинката имаше богат опит в това отношение. Най-напред хладнокръвно разпита и двамата слуги, които си скубеха косите от ужас.

И двамата отговориха, че предната вечер херцогът се завърнал много късно в павильона и наредил никой да не влиза при него, ако не е повикан, и още по-категорично забранил да го будят сутринта.

— Може би е чакал някого за вечеря? — попита кралицата майка.

— Бяхме на същото мнение, ваше величество — плахо отговориха слугите.

— Обаче когато сте раздигали масата, сте видели дали синът ми е вечерял сам, нали?

— Още не сме раздигнали, ваше величество.

— Ясно — каза Екатерина, — свободни сте.

И остана сама.

Без да се занимава с херцога, проснат на леглото, където го бяха сложили, тя започна подробно да проучва всяко нещо, което можеше да потвърди страшните й подозрения.

Забеляза, че кожата на челото на Франсоа е станала кафеникава, очите му са кръвясали, устните му са напукани като от сярно обгаряне.

— Да видим — озърна се кралицата.

Първото, което видя, бе свещникът с догарящата свещ.

„Свещта е горяла дълго, значи Франсоа продължително време е бил в стаята. Ами този букет на килима?“

Бързо го вдигна и забеляза, че клонките са още съвсем свежи, а розата е изсъхнала и почерняла.

„Какво значи това? — учуди се тя. — Листенцата на розата са напръскани с нещо… Знам една течност, от която цветята веднага увяхват.“

Потрепера и хвърли букета.

Втурна се в трапезарията. Лакеите не бяха я излъгали: никой не бе докосвал трапезата след снощната вечеря.

Кралицата обърна внимание на половинката праскова, оставена на края на масата. Тя беше почерняла като розата.

„Затова са обгарянията по устните — досети се кралицата. — Обаче Франсоа е отхапал съвсем малко. И цветята съвсем за кратко са били в ръцете му — още са свежи. Следователно отровата не би трябвало да е проникнала толкова дълбоко. Но от какво е тази пълна парализа и явните белези на разлагане? Изглежда, не всичко съм проверила.“

И тъкмо мислено произнасяше тези думи, когато забеляза червено-зеления папагал на Франсоа.

Птицата беше мъртва.

Екатерина отново обърна тревожен поглед към свещника.

„Димът! — досети се тя. — Фитилът е бил отровен. Синът ми е обречен!“

Екатерина веднага позвъни, стаята се напълни със слуги и офицери.

— Лекар! — настояваха едни.

— Свещеник! — възразяваха други.

А Екатерина сложи до устните на Франсоа едно от шишенцата, които винаги носеше със себе си, и внимателно се вгледа в лицето на сина си: действува ли противоотровата? Херцогът отвори очи и уста, обаче погледът му вече беше угаснал, устата му не издаде нито звук.

Мрачна и безмълвна излезе Екатерина от стаята, като направи на двамата слуги знак да я последват.

Тя ги отведе в другия павилион, седна и се взря в тях.

— Монсеньор херцог д’Анжу е бил отровен по време на вечерята. Вие ли сервирахте?

От този въпрос двамата стари слуги пребледняха като мъртъвци.

— По-добре да бъдем подложени на изтезания, да бъдем убити, отколкото да бъдем обвинени в отравяне!

— Глупаци, аз знам, че вие не сте умъртвили господаря си. Убили са го други и аз трябва да открия убийците. Кой идва в павильона?

— Някакъв бедно облечен старец; негово височество напоследък на два пъти го приема.

— А… жена?

— Не сме видели… За каква жена говорите, ваше величество?

— Тук е идвала жена и тя е направила букета…

Слугите се спогледаха тъй простодушно, че дори само от тези погледи Екатерина можеше да се увери в тяхната невинност.

— Доведете ми губернатора на града и коменданта на замъка.

Двамата лакеи се втурнаха да изпълняват.

— Почакайте! — спря ги Екатерина и двамата веднага се вцепениха. — Това, което казах, знаем само аз и вие. Ако някой друг го научи, ще е от вас. И веднага е свършено и с двамата. Сега вървете.

Губернаторът и комендантът бяха разпитани от нея в не толкова откровена форма. Екатерина им каза, че двама непознати са донесли на херцога лоша новина и тя е станала причина за неговата смърт, така че би трябвало да бъдат поразпитани.

Губернаторът и комендантът наредиха да бъдат претърсени целият град, паркът, околността — но напразно.