Александър Дюма - Четиридесет и петимата

— Да, разбира се, но повтарям: никакъв шум няма да се вдигне заради разкъсването.

— Ще се чуват ударите на камшика, шибащ конете.

— Вие не схванахте думите ми. Говорейки за шум, аз имам предвид бунт. Та значи аз твърдя, че на Гревския площад нещата ще се разминат без бунт. Ако имаше предположения за бунт, кралят не би заповядал да украсят една от ложите на кметството, за да наблюдава оттам екзекуцията заедно с двете кралици и свитата си.

— Нима кралете знаят предварително кога ще избухне бунт? — попита дългоръкият и повдигна рамене с огромно презрение.

— Охо! — прошепна метр Митон в ухото на своя събеседник. — Този човек разсъждава твърде странно. Познавате ли го, приятелю?

— Не — отговори нисичкият.

— Тогава защо започнахте разговор с него?

— Ами просто така, за да поговорим.

— Няма смисъл — нали виждате, че е неразговорлив.

— Все пак на мен ми се струва — продължи господин Фриар достатъчно високо, за да бъде чут от дългоръкия, — че едно от най-приятните неща на света е споделянето на мисли.

— С онези, които познаваш, да — отговори метр Митон, — но не и с онези, които са ти непознати.

— Нима хората не са братя, както казваше свещеникът от църквата Сен-Ле? — добави с проникновен тон господин Фриар.

— Да, някога беше така. Но в наше време роднинските връзки нещо отслабнаха, приятелю Фриар. Щом толкова ви се иска да си поговорите, говорете с мен и оставете на мира този човек — нека си размишлява за своите неща.

— Но вас ви познавам вече отдавна и предварително ми е известно какво ще отговорите. А този непознат може би ще каже нещо ново.

— Ш-шт! Той ви слуша.

— Още по-добре. И така, господине — продължи метр Фриар, обръщайки се към непознатия, — вие смятате, че на Гревския площад ще се вдигне шум?

— Нищо подобно не съм казвал.

— Аз и не твърдя, че сте казвали — продължи Фриар с тон на човек, който се смята за твърде проницателен, — аз предполагам, че мислите така, това е всичко.

— А на какво се основава увереността ви? Да не би да сте магьосник, господин Фриар?

— Гледай ти, той ме познава! — извика в крайно изумление гражданинът. — Откъде?

— Та нали споменах името ви два или три пъти, приятелю! — каза Митон и повдигна рамене: беше го срам заради глупостта на приятеля му.

— Да, наистина — каза Фриар, разбрал всичко с доста усилия. — Честна дума, наистина. Е, щом ме познава, значи ще отговори… Та значи, мили господине — продължи той, обръщайки се отново към непознатия, — аз помислих, че вие смятате, че на Гревския площад ще се вдигне шум, тъй като, ако не мислехте така, бихте се намирали там, а вие, напротив, се намирате тук… Ох ти!

Това „Ох ти!“ доказваше, че господин Фриар вече е стигнал в умозаключенията си последните достъпни за ума и логиката му предели.

— Но ако вие, господин Фриар, смятате обратното на онова, което според вас мисля аз — отговори непознатият и подчертавайки нарочно думите, които събеседникът му толкова настойчиво повтаряше, — защо не сте на Гревския площад? На мен например ми се струва, че предстоящото зрелище трябва да радва приятелите на краля и те няма да пропуснат да се съберат там. Вие сигурно ще отговорите, че принадлежите не към приятелите на краля, а към приятелите на господин дьо Гиз и очаквате тук лотарингците, които, казват, имали намерение да проникнат в Париж и да освободят господин дьо Салсед.

— Не, господине — припряно възрази нисичкият гражданин, явно изплашен от предположението на непознатия. — Не, господине, аз чакам тук жена си Никол Фриар, тя отиде в абатството „Свети Яков“ да занесе двадесет и четири покривки, тъй като има честта да е лична перачка на дон Модест Горанфло, настоятеля на посочения манастир…

— Приятелю! Приятелю! — провикна се Митон. — Гледайте какво става!

Метр Фриар погледна натам, накъдето сочеше с пръст приятелят му, и видя, че заключват вратата.

— Забавно, нали? — отбеляза засмян непознатият.

Между мустаците и брадата му пробляснаха два реда бели остри зъби, които, изглежда, бяха изключително добре изгладени благодарение на навика да ги използва не по-рядко от четири пъти на ден.

Когато бяха предприети тези нови предпазни мерки, се понесе ропот от изумени гласове и дори се дочуха гневни възгласи.

— Дръпни се назад! — заповедно извика някакъв офицер.

Заповедта беше изпълнена на часа, но с доста неприятни последици: ездачите и коларите се изтеглиха, при което мнозина в тълпата бяха настъпени и зле притиснати.