Филип Дик - Трите стигми на Палмър Елдрич

В ъгъла на всекидневната стоеше куфарчето с доктор Смайл. Барни го включи и каза:

— Докторе, няма да повярваш, но вече не се нуждая от услугите ти. Довиждане и ти пожелавам успех, както каза момичето, което не отива никъде.

След кратка пауза той поясни:

— Явих се като доброволец.

— Дрррр — забръмча доктор Смайл, свързвайки се с апаратурата долу в сутерена на кооперацията. — Но вие, с вашия характер… това е практически невъзможно. Каква е причината, мистър Майерсън?

— Желанието ми да умра — каза той и изключи психиатъра. Продължи мълчаливо да събира багажа си. „Господи — помисли си, — а съвсем скоро двамата с Рони градяхме толкова грандиозни планове! Смятахме да продадем Лео скъпо и да се присъединим към Елдрич с гръм и трясък. Какво се случи? Ето какво: Лео започна да действа първи.

И сега Рони е на моето място. А тя искаше точно това.“

Колкото повече мислеше, толкова повече гневът му нарастваше от безсилие. Но не можеше да направи нищо, за да промени нещата, поне не в този свят. Може би когато вземе Кен-Ди или Чю-Зет, ще се озове във вселена, където…

Някой почука на вратата.

— Здрасти — каза Лео. — Може ли да вляза?

Той прекрачи през прага, бършейки огромното си чело със сгъната носна кърпичка.

— Горещ ден. Прочетох във вестника, че температурата се е вдигнала с още шест десети от…

— Ако си дошъл да ми предложиш да се върна на работа — каза Барни, откъсвайки се за момент от опаковането на багажа, — е твърде късно, защото емигрирам. Утре потеглям за Файнбърг Кресънт.

Ако Лео беше решил да се помирят, каква ирония бе това! Последното завъртане на колелото на съдбата.

— Нямам намерение да ти предлагам да се върнеш на работа. И знам, че емигрираш. Имам познати в наборната комисия, а и доктор Смайл ме уведоми. Плащах му — ти не знаеше това, разбира се, — за да ме информира за напредъка ти по снижаването на устойчивостта към стреса.

— Тогава какво искаш?

— Искам да ти предложа да започнеш работа при Феликс Блау. Вече сме обмислили всичко.

— Ще прекарам остатъка от живота си във Файнбърг Кресънт — отвърна спокойно Барни. — Не разбираш ли?

— Успокой се. Опитвам се да намеря най-добрия изход от неприятната ситуация, включително и за теб. И двамата действахме много прибързано, аз — когато те уволних, а ти — когато се предаде доброволно на онези вампири от наборната комисия. Барни, мисля, че знам как да вкарам в капана Палмър Елдрич. Обсъдих го с Блау и той хареса идеята. Ти ще играеш ролята на колонист, по-точно ще живееш като колонист, ще станеш един от тях. До няколко дни, вероятно от следващата седмица, Елдрич ще започне да разпространява Чю-Зет в този район. Може би веднага ще ти предложат от него, поне така се надяваме. Разчитаме на това.

Барни се изправи на крака.

— И се предполага, че ще приема предложението с радост?

— Точно така.

— Защо?

— Ще подадеш оплакване в ООН — нашите юристи ще го напишат вместо теб. Ще заявиш, че този проклет отвратителен скапан боклук е високо токсичен и употребата му има странични ефекти, не е важно какви точно. Ще организираме показен процес, ще изискаме от ООН да забрани Чю-Зет като вреден и опасен за здравето продукт и няма да допуснем разпространението му на Тера. Всъщност е прекрасно, че напусна „П. П. Макети“ и емигрираш. Не можеше да се случи в по-подходящ момент.

Барни поклати глава.

— Какво означава това? — попита Лео.

— Не съм съгласен.

— Защо?

Барни сви рамене. Всъщност той не знаеше защо.

— След като те разочаровах…

— Ти се паникьоса. Не знаеше какво да правиш. Това не беше твоя работа. Трябваше да кажа на доктор Смайл да се свърже с началника на охраната на нашата компания, Джон Зелцер. Добре, допуснал си грешка. Всичко е вече забравено.

— Не — отвърна Барни.

„Защото — помисли си той — не мога да забравя всичко, което научих за себе си. Това самоопознаване удря право в сърцето, като отрова.“

— Не изпадай в мрачно настроение, за бога. Това е вече патология. Целият ти живот е все още пред теб, дори и да е във Файнбърг Кресънт. Мисля, че и без това щяха да те мобилизират. Прав ли съм? — Лео крачеше възбудено из стаята. — Каква бъркотия! Добре, не ни помагай, позволи на Елдрич и неговите проксимианци да правят каквото си искат, нека да завладеят Слънчевата система и даже цялата вселена, започвайки с нас.

Той спря и се вторачи в Барни.

— Нека… да го обмисля.

— Изчакай, докато опиташ Чю-Зет. Сам ще разбереш. Това нещо ще зарази всички ни, ще ни превземе отвътре и ще избие на повърхността, ще доведе до хаос.