Филип Дик - Трите стигми на Палмър Елдрич

С тези думи той излезе. Вратата се затвори след него. Веднага съжали за това, което каза, макар че можеше да се окаже от полза… „Може да й помогне — помисли си той. — Защото виждам, че наистина е така. А не й го желая. Никой не би й го пожелал. Дори онова магаре, мъжът й, когото тя предпочита пред мен… по причини, които не мога да разбера, освен ако не смята брака си с него за своя съдба. Тя е обречена да живее с Ричард Хнат, обречена е никога да не бъде моя съпруга отново. Никой не може да върне времето назад.

Всъщност може — когато дъвчеш Кен-Ди. Или новия продукт, Чю-Зет. Всички колонисти правят това. Той не може да се намери на Земята, но е достъпен на Марс, Венера, Ганимед и на всяка от граничните колонии.

Ако всичко останало се провали, остава ми това.

А може би всичко вече се е провалило. Защото…“

След като се замисли, реши, че не може да отиде при Палмър Елдрич. Не и след това, което този човек беше направил — или се бе опитал да направи — на Лео. Барни осъзна това, докато стоеше пред сградата и чакаше такси. Въздухът пред него трептеше и той си помисли: „Може би просто ще пристъпя напред. Дали някой ще ме намери преди да умра? Вероятно не. Това ще е не по-лошо решение от всяко друго…

И така, това е последната ми надежда за работа. На Лео ще му бъде много забавно, ако ударя на камък тук. Ще бъде изненадан и вероятно доволен.

По дяволите, ще се обадя на Елдрич и ще го питам дали ще ме наеме.“

Барни намери будка с видеофон и се свърза с имението на Елдрич на Луната.

— Аз съм Барни Майерсън — представи се той. — Бившият главен моден консултант на Лео Бълеро. Всъщност аз бях втори в йерархията на „П. П. Макети“.

Мениджърът на персонала на Елдрич се намръщи и попита:

— Е, и? Какво искате?

— Бих искал да потърся работа при вас.

— Не се нуждаем от никакви модни консултанти. Съжалявам.

— Може ли да попитате мистър Елдрич, моля?

— Мистър Елдрич вече си е казал мнението по въпроса.

Барни прекъсна връзката и излезе от будката.

Изобщо не беше учуден.

Запита се дали ако му бяха казали: „Елате на Луната за интервю“, щеше да отиде, и осъзна, че вероятно би отишъл. „Щях да отида — помисли си той, — но после щях да се откажа. Когато съм абсолютно сигурен, че ме вземат на работа.“

Върна се в будката и набра номера на наборната служба към ООН.

— Аз съм мистър Барни Майерсън — каза той и продиктува официалния си идентификационен код. — Преди няколко дни получих призовка. Бих искал да заобиколим формалностите и да тръгна незабавно. Нямам търпение да емигрирам.

— Медицинският преглед не може да се избегне — уведоми го чиновникът от ООН. — Нито пък психиатричният. Но ако желаете, можете да отидете и да се прегледате по всяко време, дори сега.

— Добре — отвърна той. — Искам.

— А тъй като се явявате доброволно, мистър Майерсън, вие можете да изберете…

— Устройва ме всяка планета или спътник — прекъсна го Барни.

Той прекъсна връзката, излезе от кабината, спря такси и даде адреса на наборната комисия, която се намираше близо до сградата на неговата кооперация.

Докато таксито се носеше с тихо бучене към центъра на Ню Йорк, отдолу ги настигна друго такси и започна да лети пред тях, плавно поклащайки стабилизаторите си.

— Те се опитват да се свържат с нас — уведоми го автоматът-шофьор на неговото такси. — Искате ли да им отговорите?

— Не — отвърна Барни. — Увеличи скоростта.

Внезапно той промени решението си.

— Можеш ли да попиташ кои са?

— Ще пробвам през радиото.

В таксито за известно време настана тишина, после автоматът каза:

— Те твърдят, че имат съобщение за вас от Палмър Елдрич. Той иска да ви каже, че ще ви вземе на работа и вие не бива…

— Повтори още веднъж — каза Барни.

— Мистър Елдрич, когото те представляват, ще ви вземе на работа, както сте помолили неотдавна. Въпреки че те имат основно правило…

— Искам да поговоря с тях — каза Барни.

Към него се подаде микрофон.

— Кой е там? — попита Барни. Отговори му непознат мъжки глас:

— Аз съм Ичолц. От „Чю-Зет изделия“, Бостън. Не може ли да се приземим някъде и да обсъдим въпроса за назначаването ви в нашата фирма?

— Тръгнал съм към наборната комисия. Явявам се доброволно.

— Не сте подписвали нищо, нали?

— Не.

— Това е добре. Значи не е прекалено късно.

— Но на Марс ще мога да дъвча Кен-Ди — каза Барни.

— Защо ви трябва това, за Бога?

— Така ще мога да бъда отново с Емили.

— Коя е Емили?