Филип Дик - Трите стигми на Палмър Елдрич

— Какво пише там? — попита Лео, навеждайки се рязко напред. Усещаше, че момичето е разтревожено.

— В статията на първа страница пише, че Палмър Елдрич е мъртъв — прошепна мис Фюгейт. Тя примигна, огледа се слисано, после бавно спря погледа си върху Лео. Наблюдаваше го със смесица от страх и неувереност, отдръпвайки се едва забележимо назад. В следващия момент се сви в креслото си с нервно сплетени пръсти на ръцете. — И вие сте обвинен в убийството му, мистър Бълеро. Наистина. Така пише в статията.

— Искате да кажете, че аз ще го убия ?

Тя кимна.

— Но… не е абсолютно сигурно. Виждам го само в някои от възможните варианти на бъдещето… Разбирате ли? Искам да кажа, че ясновидците виждат… — Тя направи неуверен жест.

— Знам.

Той познаваше добре ясновидците. В края на краищата Барни Майерсън работеше за „П. П. Макети“ тринайсет години, а някои от останалите — дори от по-отдавна.

— Това би могло да се случи — изрече Лео дрезгаво.

„Но защо ми е да правя подобно нещо?“ — запита се той. Нямаше как да знае отговора на този въпрос в момента. Може би след като се добереше до Елдрич и разговаряше с него… Което очевидно щеше да се случи.

Мис Фюгейт добави:

— Като се има предвид този възможен вариант на бъдещето, не мисля, че трябва да се опитвате да осъществите контакт с мистър Елдрич. Не сте ли съгласен, мистър Бълеро? Искам да кажа, че съществува риск, и то голям. Предполагам, че около четирийсет.

— Какво „четирийсет“?

— Процента. Почти половината от възможностите.

Сега тя беше по-спокойна. Пушеше пурата си и го гледаше. Тъмните й и напрегнати очи сияеха, докато го наблюдаваше. Несъмнено изгаряше от любопитство, мъчейки се да си отговори на въпроса защо той би направил подобно нещо.

Лео се изправи и отиде до вратата на кабинета.

— Благодаря ви, мис Фюгейт. Ценя високо съдействието ви по този въпрос.

Той зачака, показвайки ясно, че очаква тя да си тръгне.

Обаче мис Фюгейт не се помръдна от мястото си. Сблъскваше се със същата особена упоритост, която беше разстроила Барни Майерсън.

— Мистър Бълеро — изрече тя спокойно, — мисля, че трябва да уведомя полицейските сили на ООН за случая. Ние, ясновидците…

Той затвори вратата на офиса и каза:

— Вие, ясновидците, си навирате прекалено много носовете в живота на другите хора.

Но той беше в ръцете й. Чудеше се как ли ще използва тя информацията, която беше научила.

— Мистър Майерсън може да бъде мобилизиран — каза мис Фюгейт. — Разбира се, вие знаете това. Смятате ли да използвате влиянието си, за да го спасите?

— Да, имам намерение да му помогна — отвърна честно той.

— Мистър Бълеро — изрече тя тихо и спокойно, — нека да се споразумеем. Позволете да го вземат. И аз ще стана вашият нюйоркски моден консултант.

Мис Фюгейт изчака. Лео Бълеро не каза нищо.

— Какво мислите по въпроса? — попита тя. Очевидно не беше свикнала да води такива преговори, но бе решила да се бори докрай. „В края на краищата — помисли си той, — всеки, дори най-умният оператор, трябва да започне отнякъде. Може би наблюдавам началото на една блестяща кариера.“

Внезапно той си спомни нещо. Спомни си защо я бяха прехвърлили от Пекин тук, в Ню Йорк, за да стане асистентка на Барни Майерсън. Нейните предсказания се бяха оказали несигурни. Всъщност, повечето й предсказания бяха погрешни.

Вероятно и видението за вестникарските заглавия, обвиняващи го в убийството на Палмър Елдрич — ако му беше казала истината, че ги е видяла — беше просто поредната й грешка. Невярно предсказание, като онези, заради които беше тук.

— Нека да го обмисля — каза той. — Дайте ми два-три дни.

— До утре сутринта — изрече тя твърдо.

Лео се разсмя.

— Сега разбирам защо Барни е толкова ядосан.

И Барни вероятно усещаше със способностите си на ясновидец, макар и смътно, че мис Фюгейт възнамерява да му нанесе решителен удар и да застраши неговото положение.

— Слушайте… — Лео пристъпи към нея. — Вие сте любовница на Майерсън. Защо не се откажете от всичко това? Мога да предоставя на ваше разположение цял сателит.

Разбира се, ако успееше да разкара Скоти оттам.

— Не, благодаря — отвърна мис Фюгейт.

— Защо? — учуди се той. — Вашата кариера…

— Аз харесвам мистър Майерсън — отвърна тя. — И не ме интересуват балон… — Тя се сепна. — Мъжете, които отиват да се усъвършенстват в онези клиники.

Лео отвори отново вратата на кабинета.

— Ще ви съобщя решението си утре сутринта.