Филип Дик - Трите стигми на Палмър Елдрич

— Д-да. — Той взе купчината кожи.

— Договорът. — Ичолц сложи на масата някакъв документ и му подаде химикалка. — Той ни дава изключителни права.

Ричард Хнат се наведе над листа и видя името на фирмата, която представляваше Ичолц. „Чю-Зет изделия“ от Бостън. Никога не беше чувал за тях. Чю-Зет… това му напомняше за някакъв друг продукт, но не можеше да се сети точно кой. Сети се чак след като подписа и Ичолц му връчи неговото копие.

Незаконният халюциногенен наркотик Кен-Ди, използван от колонистите в съчетание с Пърки Пат-макетите.

Вече предчувстваше големи неприятности. Но беше твърде късно да се откаже. Ичолц взе кашона с мострите, които вече принадлежаха на „Чю-Зет изделия“ от Бостън, САЩ, Тера.

— Как… мога да се свържа с вас? — попита Хнат, когато Ичолц си тръгваше.

— Няма за какво да се свързвате с нас. — Ичолц се усмихна за миг. — Ако ни потрябвате за нещо, ние ще ви се обадим.

По дяволите, как да каже за това на Емили? Хнат преброи кожите, прочете договора и постепенно осъзна колко точно му е платил Ичолц. Сумата беше достатъчна, за да отидат с Емили на петдневна почивка в Антарктида, в някой от най-големите и студени курортни градове, пълни с богати теранци, където със сигурност прекарваха лятото Лео Бълеро и останалите като него… А лятото сега продължаваше по цяла година.

„А може да направим и нещо повече“ — помисли си той. Сумата беше достатъчна, за да могат той и Емили да посетят някое от най-недостъпните места на планетата — разбира се, ако пожелаеха. Можеха да отлетят до Германия и да постъпят в една от клиниките за Е-терапия на доктор Вили Денкмал 7 7 В оригинала Willy Denkmal. Името е транскрибирано по немския правопис. — Бел.прев. . Страхотно!

Влезе в една от видеофонните будки на бара и позвъни на Емили.

— Събирай си багажа. Отиваме в Мюнхен. В… „Айхенвалд“. — Избра първата клиника, която му хрумна. Беше видял рекламата й в луксозно парижко списание. — Доктор Денкмал е…

— Барни ги е взел — каза Емили.

— Не. Но сега има още някой освен „П. П. Макети“, който се занимава с миниатюризация. — Хнат се чувстваше страшно въодушевен. — Барни отказа, но какво от това? Новата компания плати още по-добре — сигурно са страшно богати. Нека се видим след половин час — ще резервирам билети за експресния полет на „Транс Уърлд Еърлайнс“. Помисли си само: Е-терапия за нас двамата!

Емили каза тихо:

— Честно казано, не съм сигурна, че искам да еволюирам.

— Разбира се, че искаш! — възкликна смаяно той. — Та нали това може да ни спаси живота, или ако не нашия, то поне този на децата ни — потенциалните ни деца, които може би ще имаме някой ден. А дори и да останем там само малко и да еволюираме минимално, помисли си какви възможности ще се отворят пред нас. Ще бъдем желани гости навсякъде. Познаваш ли лично някой, който се е подложил на Е-терапия? Само четеш постоянно за тях по домашните вестници, хора от висшето общество…

— Не искам цялото това окосмяване по себе си — прекъсна го Емили. — И не искам да си уголемявам главата. Не искам да ходя в клиника „Айхенвалд“.

Тонът й беше решителен. Изглеждаше спокойна.

— Тогава ще отида сам — каза той.

Така щяха да икономисат средства — все пак той беше сключил договора с купувачите. Или би могъл да прекара в клиниката двойно по-дълго и да еволюира два пъти повече… разбира се, ако терапията потръгнеше. При някои хора не се получаваше нищо, но вината едва ли беше на доктор Денкмал — не всички бяха еднакво способни да еволюират. Хнат беше убеден, че самият той ще еволюира великолепно и ще настигне важните клечки, дори ще изпревари някои от тях по отношение на роговия пласт външна кожа, която Емили поради предразсъдъците си несправедливо наричаше „окосмяване“.

— А какво се очаква да върша аз, докато ти си там? Да правя грънци?

— Точно така — отвърна той.

Защото поръчките сигурно щяха да дойдат скоро и в големи количества — иначе фирмата „Чю-Зет изделия“ от Бостън не би имала интерес да ги миниатюризира. Очевидно те използваха свои собствени прогнозиращи модата ясновидци, подобно на „П. П. Макети“. Обаче Хнат си спомни, че Ичолц беше казал: „На първо време интересът към тях ще е много малък“. Това означаваше, че новата фирма няма мрежа от радиоводещи, обикалящи в орбита около луните и планетите с колонии. За разлика от „П. П. Макети“, те нямаха Алън и Шарлота Фейн, които да разпространяват новините.

Но това беше естествено. Трябваше време, за да се изведат в орбита сателитите с радиоводещите.