Филип Дик - Трите стигми на Палмър Елдрич

И все пак Хнат се разтревожи. Помисли си в пристъп на паника: „А ако са незаконна фирма? Може би Чю-Зет, подобно на Кен-Ди, е забранен препарат? Дали не съм се набъркал в нещо опасно?“

— Чувала ли си някога нещо за Чю-Зет? — попита той Емили.

— Не.

Хнат извади договора и го разгледа още веднъж. „Каква бъркотия — помисли си той. — Защо онзи проклет Майерсън не каза «да»…“

В десет сутринта Сам Риган се събуди от добре познатия оглушителен рев на сирена. Той изруга кръжащия отгоре кораб на ООН, защото знаеше, че правят това нарочно. Корабът, обикалящ над землянката „Чикън Покс Проспектс“ 8 8 Chicken Pox Prospects (англ.) — Варицела перспективи. — Бел.прев. искаше да се убеди, че пуснатите от тях пакети ще попаднат у колонистите, а не при местните зверове.

— Ще ги вземем, де — промърмори Сам Риган, докато вдигаше ципа на непромокаемия си работен гащеризон. Той обу ботушите си и после тръгна с навъсена физиономия нагоре към изхода на тунела, колкото се можеше по-бавно.

— Рано пристигнаха днес — оплакваше се Тод Морис. — И се обзалагам, че носят само железария, захар и основни храни, като например свинска мас и нищо интересно, като, да речем, бонбони.

Норман Шайн натисна с рамене капака на тунела и го отвори. Ярката и студена слънчева светлина ги заслепи.

Корабът на ООН кръжеше над главите им под черното небе, сякаш бе закачен на невидима нишка. „Пилотът е добър — реши Тод. — Явно познава района на Файнбърг Кресънт.“ Той махна с ръка на кораба на ООН и сирената изрева оглушително още веднъж, карайки го да притисне с ръце ушите си.

От долната част на кораба се появи капсула. Тя извади стабилизаторите си и се понесе по спирала към земята.

— Мамка му! — възкликна Сам Риган възмутено. — Това са железа. На тях не им трябва парашут.

Той се извърна, изгубил всякакъв интерес към случващото се.

„Колко ужасно изглежда повърхността днес — помисли си, хвърляйки поглед към марсианския пейзаж. — Потискащо. Защо дойдохме тук? Нямаше как, бяхме принудени.“

Капсулата на ООН вече се бе приземила. Обвивката й се бе разкъсала от удара и тримата колонисти видяха във вътрешността й метални кутии, приличащи на петстотин фунтови 9 9 Фунт — мярка за тегло, равна на 0,453 кг. — Бел.прев. пакети сол. Сам Риган съвсем падна духом.

— Хей — каза Шайн, докато се приближаваше към капсулата и надничаше вътре, — мисля, че ще можем да използваме това нещо.

— Тези кутии изглеждат така, сякаш в тях има радиоприемници — обади се Тод. — Транзисторни радиоприемници. Вероятно ще можем да ги използваме за нещо в нашите макети.

Той последва Шайн със замислен вид.

— В моя вече има радио — съобщи Шайн.

— Е, с частите ще си сглобим електронна самоходна косачка — предложи Тод. — Нямаш си косачка, нали?

Той познаваше Пърки Пат-макета на Шайн много добре. Техните две двойки — той и жена му и Шайн и неговата съпруга — често се сливаха заедно и си прекарваха страхотно.

— Залагам на радиото — каза Сам Риган, — защото мога да го използвам.

В неговия макет липсваше механизмът за автоматично отваряне на врати на гаражи, който присъстваше в макетите на Шайн и Тод. Общо взето, Сам изоставаше значително от тях двамата. Естествено, тези детайли можеха да бъдат купени, но той нямаше достатъчно кожи. Беше използвал всичките си спестявания, за да се запаси със стоката, която според него му беше най-необходима. Купи от пласьора си голямо количество Кен-Ди и го скри добре — зарови го в почвата под своята спалня, на най-долното ниво на съвместната им землянка.

Самият той беше вярващ — вярваше в чудото на „пренасянето“, в свещения момент, в който миниатюрните предмети в макетите преставаха просто да са имитация на Земята, а ставаха самата Земя. Тогава той и останалите колонисти, слели се с помощта на Кен-Ди в едно цяло и пренесени в къщичката за кукли, отиваха в друго време и пространство. Много от колонистите все още не бяха вярващи — за тях макетите бяха просто символ на света, който вече бе недостъпен за тях. Но с всеки изминал ден невярващите ставаха все по-малко.

Дори сега, толкова рано сутринта, той копнееше да се върне долу, да сдъвче парче Кен-Ди от запаса си и да се присъедини към приятелите си в най-тържествения момент, когато всички щяха да бъдат готови.

Обърна се към Тод и Норм Шайн и каза:

— Някой от вас иска ли да се „пренесе“? — Това беше терминът, с който назоваваха участието в церемонията. — Аз се връщам долу. Може да използваме моя Кен-Ди — ще го споделя с вас.