Филип Дик - Трите стигми на Палмър Елдрич

Докато гледаше как тя минава през вратата и влиза в кабинета на секретарката, той си мислеше: „Това ще ми даде време да се добера до Ганимед и Палмър Елдрич. Тогава ще знам повече. Ще знам дали предсказанията ти са истински или лъжливи.“

След като затвори вратата зад гърба на момичето, Лео веднага отиде при бюрото си, натисна бутона на видеофона и каза на оператора:

— Свържете ме с Болницата на ветераните „Джеймс Ридъл“ в База III на Ганимед. Искам да говоря с един пациент, мистър Елдън Трент. На четири очи.

Той съобщи името и номера си, прекъсна връзката, натисна бутона отново и набра номера на космодрум „Кенеди“. Резервира си билет за експресния кораб за Ганимед, който излиташе от Ню Йорк вечерта, и се заразхожда из кабинета в очакване на обаждането от Болницата на ветераните „Джеймс Ридъл“.

„ Балоноглав — помисли си той. — Беше готова да нарече така дори своя работодател.“

След десет минути видеофонът звънна.

— Съжалявам, мистър Бълеро — извини се операторът. — Мистър Трент не отговаря на обажданията, лекарите не разрешават.

Значи Рондинела Фюгейт беше права: Елдън Трент съществуваше, намираше се в болница „Джеймс Ридъл“ и по всяка вероятност беше Палмър Елдрич. Така че пътуването си струваше усилията — шансовете за успех изглеждаха добри.

„Шансовете — помисли си той с кисела усмивка — да се срещна с Палмър Елдрич, между нас да избухне някакъв скандал, Бог знае по какъв повод, и този скандал в края на краищата да доведе до смъртта му. Смъртта на човек, когото в момента дори не познавам. И аз ще се окажа замесен. Няма да мога да се измъкна току-така. Такива са перспективите.“

Обаче любопитството му растеше. Досега в никоя от най-разнообразните му операции не му се беше налагало да убива човек, независимо от обстоятелствата. Каквото и да бе това, което щеше да се случи между него и Палмър Елдрич, то щеше да бъде необикновено.

Но определено си струваше да отиде на Ганимед. Вече щеше да му е трудно да се откаже, защото имаше силното предчувствие, че ще постигне това, на което се надяваше. Още повече, че Рондинела Фюгейт беше казала само, че ще бъде обвинен в убийство. Не бе споменала, че ще го осъдят.

Нямаше да е лесно да осъдят човек с неговото положение, дори и за властите на ООН.

Лео реши да им даде шанс да опитат.

В един бар съвсем близо до сградата на „П. П. Макети“ Ричард Хнат седеше и си пийваше текила с лимон, а кашонът с мострите беше на масата пред него. Хнат беше абсолютно убеден, че грънците на Емили си бяха наред — нейните изделия винаги се продаваха добре. Проблемът беше как да постъпи с нейния бивш съпруг и неговата превъзхождаща позиция.

Защото Барни Майерсън се възползваше от своето положение.

„Трябва да се обадя на Емили и да й кажа“ — помисли си той и се изправи.

Някакъв мъж му прегради пътя — чудат закръглен тип с тънки крака.

— Кой сте вие? — попита Хнат.

Мъжът започна да се клатушка като детска играчка пред него, докато ровеше из джоба си, сякаш се чешеше заради сърбеж, предизвикан от паразит. Накрая извади визитна картичка.

— Интересуваме се от керамичните ви изделия, мистър Хат. Нат. Не знам как се произнася.

— Ичолц — прочете Хнат името на картичката. Освен него на визитката нямаше никаква информация, дори видеофонен номер. — Но аз нося със себе си само мостри. Ще ви дам имената на магазините, в които се продава нашата стока. Само че тези…

— Предназначени са за миниатюризация — кимна подобният на играчка мъж, мистър Ичолц. — Точно от това се нуждаем. Възнамеряваме да миниатюризираме вашите изделия, мистър Хнат. Смятаме, че Майерсън греши. Те ще станат модни и то много скоро.

Хнат се вторачи в него.

— Вие искате да ги миниатюризирате, но не сте от „П. П. Макети“?

Никой друг не се занимаваше с миниатюризация. Всеки знаеше, че „П. П. Макети“ е монополист.

Мистър Ичолц седна на масата до кашона и започна да отброява кожите.

— На първо време интересът към тях ще е много малък. Но после…

Той подаде на Хнат купчина от кафявите, сбръчкани трюфелови кожи, които се използваха като платежно средство в Слънчевата система: една-единствена молекула, уникална аминокиселина, която не можеше да се фалшифицира. Откритата на Билтонг форма на живот се използваше като автоматична монтажна линия в много клонове на теранската индустрия.

— Ще трябва да се посъветвам с жена си — каза Хнат.

— Не сте ли представител на вашата фирма?