Чарлс Дикенс - Случка от живота на мистър Уоткинс Тотъл

У двамата имаше нещо толкова благородно, а видът им беше така странен за това място, че всички замълчаха от уважение до момента, в който пружината тресна вратата, което беше знак, че те вече не могат да чуят какво става вътре. Тишината беше нарушена от съпругата на бившия зарзаватчия.

— Горкичката! — каза тя и удави въздишката си в голяма глътка грог. — Толкова е млада.

— Пък и доста хубавичка — добави търговецът на коне.

— За какво са го затворили, Айки? — обърна се Уокър към мъжа, който застилаше една от масите с покривка, осеяна с множество петна от горчица, в чието лице мистър Гейбриъл Парсънс веднага разпозна своя посетител от сутринта.

— Ами — отвърна този фактотум — едва ли някога сте чували по-мръсна от тази история. Той дойде тук миналата сряда, ама между другото тая вечер ще го прехвърлят на другия бряг ( … ще го прехвърлят на другия бряг — тоест в затвора за длъжници. В заведението на Соломон Джейкъбс на арестуваните предлагали стаи срещу високи цени. Ако в продължение на няколко дни не успеели да уредят изплащането на дълговете си, арестуваните бивали прехвърляни в затвора за длъжници ) — само че не е там работата. Видите ли, на мене ми се наложи да ходя тук-таме по неговите работи, тъй че успях да подочуя нещичко от цялата история от слугите и от някои други, и доколкото ми е ясно, като че ли има нещо такова…

— По-накратко, старче — прекъсна го Уокър, който от опит знаеше, че разказите на мъжа с високите ботуши не са нито кратки, нито смислени.

— Да не бяхте ме прекъснали — отвърна Айки, — щях да разкажа всичко и да се оправя за пет секунди. Бащата на тоя тук млад джентълмен — имайте пред вид, че това е, което съм чул — и бащата на младата дама открай време били в много лоши отношения, направо били на нож; обаче, тъй или иначе, когато младежът бил на гости в дома на някакъв благороден джентълмен, с когото се познавал от колежа, влязъл в контракт с младата дама. Виждал се с нея на няколко пъти и след това й казал, че иска да продължат да се срещат, ако тя няма нищо против. И тъй, тя го залюбила, както и той нея, и трябва всичко да е било наред, щото след шест месеца се венчали, тайно, забележете, от бащите си — поне така ми казаха. А когато те разбрали за това — божке, какъв ужас настанал! Туй, дето ги обрекли на глад, било най-малкото. Заради женитбата бащата на младежа го лишил от наследство, а бащата на момичето се отнесъл още по-зле и по-нечовешки, щото не само я наругал ужасно и се заклел, че никаква не ще да я вижда повече, ами и наел едного, когото аз познавам, пък и вие също, мистър Уокър, познавате тоя хубостник — та той вървял по дирите им и изкупувал полиците и всичко, дето подписвал младежът, който си мислел, че старият ще се укроти, и тъй изнамирал пари и ги прахосвал. Освен това оня всячески настройвал хората срещу него. И тъй, младежът харчил каквото харчил, но когато се опомнил, върху него се било стоварило онова, дето хич и не го бил очаквал, и той се намерил зад решетките. Както ви казах още в началото, тук го докараха миналата сряда и май че долу вече има половин дузина нареждания за неговото арестуване. От петнайсет години насам работя тук — додаде Айки, — но досега такава злоба не бях виждал.

— Горкичките! — възкликна съпругата на въглищаря още веднъж, като отново прибягна до същия ефективен метод за задушаване на въздишката още в зародиш. — Ох! Като минат през толкова мъки, през колкото и ние с моя мъж, и те ще свикнат с всичко.

— Младата дама е хубавичка — каза Уокър, — само че е възслабичка за моя вкус — малко издиша. Колкото до младока — може да е много порядъчен и тъй нататък, но не ми се нрави това, дето е увесил нос — хич не е куражлия.

— Куражлия! — извика Айки, който размества едно ножче със зелена дръжка и една вилица най-малко десетина пъти, само и само да се намира на работа, за да остане по-дълго в стаята. — Куражлия е той, стига да се наложи; обаче кой е куражлия, както казвате вие, мистър Уокър, когато има до себе си едно такова бледо, малко създание като това? Сърце му се къса на човек, като ги види, истина ви казвам. Никога не ще забравя, когато тя за първи път дойде тук; в четвъртък той й писа да дойде — зная това, защото аз занесох писмото. Трябва да ви кажа, че през целия ден беше като на тръни, а вечерта — гледам — слиза долу в кантората и разправя на Джейкъбс: „Сър, казва, ще мога ли тази вечер за няколко минути да ползувам отделна стая, без да плащам допълнително, за да се срещна там със съпругата си?“ Джейкъбс беше готов да каже: „Дявол да го вземе, много сте скромен!“, но понеже джентълменът, който се намираше в задната стая, си беше отишъл, но беше платил и за този ден, му каза с важен тон: „Сър, казва той, ще бъде в разрез с правилника, ако дадем стая за ползуване гратис, но когато става дума за истински джентълмен, едно изключение може да се направи.“ И тъй, обръща се той към мен и казва: „Айки, сложи две вощеници в задната стая и ги впиши в сметката на джентълмена.“ Така и сторих. И тъй, след известно време до вратата спря файтон и в него, разбира се, беше жена му, загърната с мантия, или нещо такова, и съвсем сама. Тази вечер аз отварях вратата, тъй че се запътих към входа, когато файтонът; спря, а той чакаше пред вратата на стаята и трепереше цял. Като го видя, горката, краката й се подкосиха. „О! Хари — каза, — как можа да се случи това? И пак заради мен!“ Тя каза това и сложи ръка на рамото му. А той обви с ръка тънкото й кръстче и кротко я поведе към стаята; след туй затвори вратата и рече тихо и някак си ласкаво: „Но, Кейт…“