Уилям Дийл - 27

— Стоп — прекъсна го Кигън. — Искаш ли малко кафе?

— Чудесно.

— Аз ще позвъня и ще поръчам — каза Ванеса.

— Какво общо има Уоли с тази твоя сензационна новина?

— Знаеш ли кой е Феликс Райнхард? Кигън се поколеба, после каза:

— Да. Знам кой е.

— Очевидно е бил арестуван по някое време през нощта, въпреки че не мога да го потвърдя. Както чух, бил с един американски офицер, когато са го пипнали, и назрява голям дипломатически скандал. Но никой не иска да разговаря с мен.

— Защо са го арестували?

— Доколкото зная, той е издавал „Берлинска съвест“, а някой си Пробст го е печатал. Вчера следобед нацистите нападнали печатницата на Пробст. Имало голяма престрелка, после пожар. Пробст бил застрелян, а сградата изгоряла до основи. Пуснали целия Sturmabteilung след Райнхард и го хванали около два часа нощес.

— Къде чу това?

— Нацистите дадоха пресконференция и огласиха подробностите около Пробст. Аз съпоставих всичко. Нали знаеш — тук нещо, там нещо, но не мога да потвърдя нищо. Нацистите мълчат като риби за Райнхард.

— Не е било така.

— Какво?

— Тази история с Пробст. Не е било както казваш. Той дори не е бил въоръжен. Щурмоваците нахлули през вратата, хладнокръвно го застреляли и подпалили дома му.

— Откъде знаеш?

— Просто съпоставям всичко.

— Хайде не се прави на глупак. Откъде разбра?

— От един свидетел. Това е всичко, което мога да ти кажа. Просто недей да печаташ тази официална нацистка помия.

— Кога научи за това?

— Не знам, Бърт, по някое време късно снощи.

— И не ми каза?

Кигън не отговори. Радмън никога не бе виждал приятеля си толкова напрегнат.

— Мислиш ли, че този свидетел е надежден?

— По-надежден не можеш да намериш. Радмън присви очи.

— Райнхард, нали? Ти си говорил с Райнхард.

— Казах ти всичко, което мога. Не ме насилвай. — Кигън погледна към Ванеса и й предложи:

— Защо не си сложиш нещо?

— Всичко, което имам, е роклята ми от снощи.

— В банята има поне пет хавлии. Вземи една.

Тя излезе от стаята; чаршафът се повлече след нея. Радмън вдигна одобрително вежди.

— Не си мисли кой знае какво.

— Винаги си мисля за толкова неща, че… о, стига! — Той махна с ръка. — Поне поговори с Уолингфорд, окей? Виж какво може да разбереш вместо мен.

— Точно сега Уоли не ми говори.

— По дяволите, какво си му направил? Уоли говори с всички.

— Не пожелах да свърша работа на един от неговите партньори.

— O, хайде сега. Покани го и го почерпи едно пиене или нещо друго, Франсис. Точно сега ужасно ми трябва информация.

— Повярвай ми, Бърт, той просто няма да ме приеме.

— Опитай.

Последва дълго мълчание. После Кигън тихо каза:

— Добре, ще опитам.

— Благодаря ти, приятел. Ще бъда в офиса на „Хералд Трибюн“ и после в бар „Империал“.

— Не знаех, че в „Империал“ има пресцентър — каза Кигън саркастично.

— Самият бар „Империал“ е пресцентър — каза Радмън. — Всички от медиите висят там. Дори Гьобелс прескача следобед с последните си прокламации.

— Е, поне си почивате, след като не трябва да прескачате до Министерството на пропагандата, за да чуете най-новите лъжи.

— Това е отправната точка — каза Радмън. — Той ни казва лъжите си и ние разчепкваме истината.

Радмън тръгна към вратата и внезапно спря.

— Знаеш ли — каза той, — това е първият път, когато виждам да си промениш мнението за нещо.

— Може би защото и аз искам да разбера истината.

— Е, това също е нещо ново — каза Радмън и си тръгна.

Отвори му Джордж Гейнс. И почти му препречи пътя. По лицето му се изписа възмущение.

— По дяволите, какво правиш тук? — остро попита аташето.

— Дойдох да видя Уоли — каза Кигън спокойно. — Какъв проблем има?

— Ти — отвърна майорът. — Ти си проблемът на всички тук.

— Какво искаш да кажеш?

— Много добре знаеш какво искам да кажа. Трейс прекара нощта в затвора Ландсберг. Един Господ знае какво е станало с Райнхард. А бедния Уоли го отзовават.

— Отзовават!?

Гейнс тръгна по стъпалата към офисите и Кигън го последва.

— Онова нацистко копеле му взело паспорта — обясни Гейнс, докато се качваха на втория етаж. — Ако ти не беше отказал…

— Виж какво — отряза го Кигън. — Не ми плащат, за да си сложа главата в торбата, когато Рузвелт щракне с пръсти. Трейс бил прекарал една нощ в затвора. Голяма работа! Нищо му няма, нали?

— Нищо — призна Грейнс неохотно.

— Ако аз бях с Райнхард, щях да съм мъртъв и нямаше да се тревожа за проклетия си паспорт. Аз нямам дипломатически имунитет, Джордж.