Уилям Дийл - 27

— Не мисля — каза тя и се опита да се усмихне. — Извинете ме, но трябва да си тръгвам.

— Много силно вали — каза Кигън с усмивка. — Позволете поне да ви откарам до дома ви.

Тя го погледна отново, после поклати глава.

— Много мило от ваша страна… но трябва да ви откажа.

И изчезна по улицата сгушена в дъжда, както бе офейкала от сцената.

Когато се върна на бара, Ванеса внимателно разгледа лицето му и каза:

— Изглежда, и последната пречка отпадна. Ще се качим ли горе?

Влязоха в една стая, в която миришеше на парфюм, телесно масло и восък. В центъра имаше кръгъл килим, над три метра в диаметър, и върху него два големи матрака, покрити с жълти атлазени чаршафи. По краищата имаше дузина високи запалени свещници. Зад тях в три реда бяха ложите, застлани с дебели възглавници, достатъчно големи, за да седнат четирима души.

Цената за едночасово представление бе сто долара на човек, платими в американска или британска валута — пари, достатъчни едно германско семейство да се изхрани цял месец.

Един висок мършав мъж във фрак, с хищно лице, вървеше между сепаретата и поздравяваше постоянните клиенти. Дългите му естетични пръсти галеха ръцете на жените, докато прекарваше устни по тях. Конрад Вайл бе собственикът на клуба и създател на представлението — една изява на порочната му фантазия. „Златната врата“ бе частен клуб, само с покани, и човекът, който раздаваше поканите, бе Вайл. Той също така можеше да измени правилата на входа, ако клиентът изглеждаше проспериращ или важен, и ако имаше свободни места, понеже представлението бе само едно на вечер.

Напитките осигуряваха трима мъже и три жени: телата им бяха намазани с течно масло и лъщяха на мрачната светлина от половин дузина сини прожектори.

Жените, въпреки че бяха по-пълни, отколкото ги предпочитаха американците, бяха млади, сладострастни и красиви. Мъжете бяха с телосложението на Чарлс Атлас и изглеждаха така, сякаш общият сбор от тестовете им за интелигентност бе нула. Всички бяха руси и носеха само по парче плат, увито около кръста. Жените бяха без сутиени.

Те приемаха поръчките и доставяха питиетата безизразно, като роботи. Това отношение бе предварително замислено, за да ги отдели от публиката, да осигури тяхната недостъпност и да увеличи еротичното напрежение преди представлението.

Това веднага се отрази на Ванеса. Бузите й почервеняха, дишането й се учести. Хипнотизирана от очакването на вечерта, тя бе идеалният наблюдател на перверзното творение на Вайл, което не убягна на вниманието му. В момента, в който влязоха, Вайл ги видя и я загледа. Тя седна и вирна брадичка, което подчерта дългата извивка на шията й. Да, тази жена остро усещаше привлекателността си, всъщност дори я излагаше на показ. Вайл захапа куката и се замята като пъстърва на въдицата.

— Франсис, за мен е чест да те видя отново — избълва той, без да сваля очи от Ванеса, и се обърна към нея: — Аз съм Конрад, вашият домакин. — И целуна ръката й.

— Конрад, мога ли да ти представя Ванеса, моя приятелка от Щатите.

— Ах, фройлайн Ванеса, каква чудесна изненада — възкликна Вайл. — Ще затрудните работата на нашите изпълнители. Никой не може да свали поглед от вас.

Тя също бе впечатлена от него.

А Бърт Радмън бе очарован от нея. Както седеше отсреща до един едър тевтонец с дебели мустаци, който кимаше машинално на приказките му, Радмън видя Кигън и го погледна с огромно учудване. А после видя Ванеса и зяпна.

Кигън се усмихна първо на Радмън, после и на Ванеса. Когато очите им се срещнаха, той усети, че атмосферата на салона и очакването на представлението също му влияят.

Музиката бе ориенталска, тайнствена мелодия, в която преобладаваха звънците и барабаните. Темпото, бавно и чувствено, се сля в тихо, постоянно туптене, а два сини прожектора леко светнаха, всеки фокусиран върху един от матраците. Трима мъже и три жени в жълти копринени наметала се материализираха от сенките и се появиха в кръговете светлина, опрели гръб в гръб. Всичките бяха чернокоси — в групата нямаше нито един ариец. Жените — по-чувствени, отколкото красиви — имаха вид на французойки. Мъжете бяха средиземноморски тип, вероятно гърци или италианци.

Вайл лично бе избрал екипа за еротичното представление. След търсене, продължило няколко месеца, бе събрал шест жени и шест мъже, като въртеше членовете на екипа всяка нощ, понеже за всяко представление бяха необходими само три двойки. Хореографията също бе негова — бе седял на всички места за публиката и бе давал инструкции на актьорите.