Уилям Дийл - 27

В началото движенията им бяха плавни — просто полюляване в такт с музиката. Когато темпото се повиши, движенията им станаха по-отчетливи и агресивни. Отначало те леко се търкаха един в друг, като едва се докосваха и после се отдръпваха. В меката светлина на прожекторите шестимата отначало изглеждаха като движещи се статуи.

Ванеса ги гледаше вцепенена.

Шестимата бавно се разделиха — кръгът светлина се разшири — и се разделиха не на двойки, а на тройки. Две жени и един мъж и двама мъже и една жена. Двамата мъже започнаха да галят най-красивата от трите жени, движейки леко ръцете си върху копринените й одежди, опипвайки всяка част от тялото й. Тя се залюля заедно с тях и започна леко да стене, а те зацелуваха врата и раменете й, пуснаха ръце под наметалото й и започнаха да мажат тялото й с масло. Накрая съблякоха наметката й. Единият от партньорите стоеше зад нея и мажеше стомаха и гърдите й — те се увеличиха и зърната им набъбнаха. Другият галеше вътрешната част на бедрата й; движеше ръце бавно, бавно нагоре, докато…

Лек стон се изтръгна от гърлото й. Тя падна назад върху първия мъж, а другият продължи с разтворена ръка да втрива маслото в нея и да я възбужда с пръсти. Коленете й се подгънаха и двамата я положиха на матрака, без да спират да галят и масажират гърдите й и венериния й хълм. Темпото на музиката се ускори…

Другите две жени се бяха съсредоточили върху своя обект, който гледаше, без да мига, докато пръстите им пробягваха по коприната. Една от жените разтвори наметалото си и се придвижи към него, клатейки се в такт с музиката. Другото момиче свали наметката си и остана голо; загали партьорите си по гърбовете, като се поклащаше в такт с тях. Първата жена вдигна рамене и прибра ръце до тялото си. Наметката се плъзна по тялото й и падна.

После бавно свалиха наметалото на мъжа. Той беше възбуден. Една от жените се наведе, взе бутилка с масло изпод ъгъла на матрака и двете си намазаха ръцете и започнаха да масажират тялото му от под брадичката, през корема, слабините, та чак до върха на пръстите. Той затвори очи и отпусна глава назад, и двете жени го положиха на копринения чаршаф. Ръцете и устните им го обгърнаха, галеха го, милваха го и го подтикваха към кулминацията.

— Видя ли достатъчно? — прошепна Кигън в ухото на Ванеса.

Тя отвори уста, но не можа да издаде звук. Само поклати глава, без да мига, нито да отделя очи от сексуалните гладиатори. Музиката ставаше по-бърза и с по-бързия такт движенията на „арената“ ставаха по-яростни. Пръстите на Ванеса се впиха в бедрото на Кигън и тя се отпусна върху възглавниците на дивана.

Двете тройки се бяха възбудили и напълно бяха забравили за воайорите в залата. Двете жени възбуждаха партньора си с устни и ръце, докато той галеше и възбуждаше и двете. Те легнаха до него: едната продължи да го гали, а другата го целуваше.

На другия копринен матрак жената започна да пъшка и да извива бедрата си, докато мъжете целуваха, пипаха и галеха цялото й тяло. Тя изви гръб; дишаше тежко и на пресекулки. Накрая един от партньорите полегна настрани, вдигна крака й над бедрото си и влезе в нея. Нейният вик — полуболка, полурадост, сепна зрителите, но само за момент. Тя се задвижи с него, с отметната назад глава и затворени очи, с леко отворени уста, а устните й трепереха, докато другият партньор целуваше тялото й: първо гърдите, после корема, и продължаваше да се движи надолу, като накрая се залюляха в синхрон и тримата.

— О, Господи! — промълви Ванеса тихо, придвижи се по-близо до Кигън и започна да гали бедрото му с върха на пръстите си. Кигън я прегърна през раменете. Тя се сгуши под ръката му; гърдите й натежаха. Дишаше все по-тежко, докато наблюдаваше как изпълнителите стигат до кулминацията.

И изведнъж всичко свърши. Изпълнителите някак си изчезнаха, светлините се включиха. Публиката замърмори.

— Е, вече знаеш тайната на „Златната врата“ — прошепна Кигън, но Ванеса бе прекалено омаяна, за да отговори.

В хотела тя се притисна в него и той хвана устата й с палец и показалец и леко целуна подутите й устни. Тя отвърна със стон; езикът й търсеше неговия, ръцете й обвиха кръста му.

— Искам да видя стаята ти — прошепна тя.

— Същата е като твоята.

— Не, не е. Там е Дини.

— Знаеш ли, май момчетата от тайфата бяха прави. Баща ти ще припадне на място, ако ни види.

— Кой ще му каже?

— Дини например.

— В никакъв случай.

— Защо не?

— Ще й изтръгна сърцето, и тя го знае.