Уилям Дийл - 27

Когато избухна пожарът, всички се втурнаха към прозорците и балконите. През няколко преки пламъците обагряха нощното небе, сред виещия се пушек се издигаха милиарди искри.

Ингерсол се бе засмял на иронията. Огънят бе завършекът на неговото галатържество. И бе разбрал смисъла на разговора, който бе дочул в Берхтесгаден. Така че изведе Фирхаус встрани от тълпата в един спокоен ъгъл.

— Мислите ли, че комунистите стоят зад този пожар? — попита Ингерсол небрежно.

— Няма никакво съмнение. Предвиждам бързи арести и падане на комунистическата партия, извършила това варварство.

Ингерсол вдигна чашата си с шампанско към Фирхаус.

— Нова победа за фюрера.

— Ти си нахален, Schauspieler — каза Фирхаус. — Появяването ти в тази униформа и тази отвратителна дегизация накараха доста хора да повдигат вежди.

Ингерсол бе покрил темето си с каучуков латекс с цвят подобен на кожата и бе удебелил сенките на бузите си. Напълно плешив, в съвършена униформа на есесовец, той бе стреснал представителната тълпа, част от която бяха чужденци.

— Е, може би съм смекчил някои възгледи — каза Ингерсол.

— Мисля, че фюрерът не би се съгласил с теб. Той не се примирява със смекчени възгледи. Сляпо подчинение, това е което той — всички ние — изискваме. Някога фюрерът да ти е споменавал нещо за кучета?

— Да — каза Ингерсол. — Спомена, че на тези, които се обучавали за СС, обикновено им подарявали кученце, когато започвали обучението. Но в моя случай…

— Знаеш ли значението на това? Ингерсол се поколеба и вдигна рамене.

— Те са чудесни пазачи и много мили създания.

— И важна част от ритуала на посвещението — каза Фирхаус. — Обикновено всеки офицер от СС трябва премине през усилена тренировка. В началото му дават едно овчарско кученце като приятел по време на курса. Кучето и човекът започват да разчитат един на друг. И в деня, когато офицерите завършат обучението си и дадат клетва за вярност към фюрера, им се заповядва да прережат гърлото на кучето.

— Какво? — попита Ингерсол смаяно.

— Какъв по-добър начин да покажем, че сме верни на един господар? Че имаме само един приятел — Адолф Хитлер, и че ще изпълняваме неговите заповеди със сляпо подчинение?

Ингерсол не каза нищо. Очите му се присвиха и той изгледа Фирхаус продължително.

— Германският народ също трябва да се научи на сляпо подчинение — продължи Фирхаус. — Ако не си с партията, ти си против нея. Доброто практическо правило. Опростява нещата.

Ингерсол кимна в знак на съгласие.

— И сега Райхстагът гори — каза той. — Едно щастливо нещастие.

Фирхаус се засмя на противоречието.

— Точно така, приятелю. Един грохнал символ умира и нови ще заемат мястото му. Третия райх е точно това — нова подредба на нещата за Германия.

— Нова подредба на нещата — повтори думите Ингерсол. Погледна професора в очите и каза сухо: — Мисля, че е време да „умра“, професоре.

— Съжалявам, приятелю — каза Ингерсол, като сложи ръка на рамото на Крайслер и го поведе към масата. — Прощаваш ми, нали? Ядосах се. Знаеш как стават тези неща. Няма да позволим политиката да помрачи едно добро приятелство, нали?

Той посочи вестниците на масата.

— Помисли за това. Един шанс да прочета собствения си некролог. Не виждаш ли, че не можех да устоя на изкушението? Ти ме познаваш. Можех ли наистина да подмина това?

— Значи затова си го направил? За да прочетеш собствения си некролог? Затова ли си приел офицерски чин в СС?

— Аз съм нацист, Фреди. Знаеш това от години. Никога не съм го крил от теб.

— Но ти самият да се появиш публично в тази униформа! Осъзнаваш ли какво значи това за твоята репутация в чуждите държави? Съединените щати повече няма да купуват твоите филми. Нито пък Англия или Франция.

— По дяволите и трите. Още тези дни ще имаме ретроспекция на Йохан Ингерсол в Париж, Лондон и Ню Йорк.

— Не разбирам. Какво ще правиш?

— Не аз. Ние, Фреди. Какво ще правим ние.

— И какво ще правим ние, по дяволите.

— Ще умрем, Фреди — каза Ингерсол. Ръката му се плъзна по рамото на Крайслер, хвана го за косата и опъна главата му назад. Другата му ръка извади дългия нож от ножницата и бързо прекара блестящото острие точно от лявото ухо на Крайслер до дясното.

В началото Крайслер не почувства раната, толкова остър бе есесовският нож. След това усети парене под адамовата ябълка, погледна надолу и видя как гейзери от собствената му кръв бликат от разтворения в гърлото му прорез.