Уилям Дийл - 27

И „Съвестта“, и паспортните услуги бяха изключително опасни занимания. Публично Пробст си даваше вид на запален нацист — една преструвка, която му бе позволила да избегне Гестапо. Райнхард бе световно известен. Неговите статии се появяваха във вестниците в Лондон, Париж и Ню Йорк, а от време на време и в „Новата Република“.

Той бе избегнал гнева на Гестапо само защото бе добре известен на света, но положението му от ден на ден ставаше все по-несигурно.

Телефонът му се подслушваше и често го следяха. Гестапо търсеше някаква основателна причина, за да накара Райнхард да замлъкне завинаги.

И двамата мъже знаеха, че времето до трагедията им е преброено.

„Берлинска съвест“ бе начело в черния списък на Гестапо и на двамата им беше ясно, че ако ги хванат, ще ги убият.

— Още един брой — казваше Пробст всеки втори четвъртък. — После ще трябва да спрем, Феликс, вече са твърде близко.

Райнхард знаеше, че Пробст е прав. Всеки брой ги приближаваше към трагедията. И все пак всяка втора седмица донасяше нови открития, нови зверства и декрети, които двамата се чувстваха принудени да разкрият на хората, така че продължаваха опасното начинание. Понякога нощем Райнхард се събуждаше облян в пот, усещайки дъха на Гестапо във врата си.

— Е, педалът е лесен — каза Пробст. — Дай ми корекциите и ще ги направя. Иди да изпиеш една бира и ела след половин час.

— Да ти донеса ли нещо?

— Не, благодаря. Излез отзад, през безистена, там няма да се намокриш.

— Благодаря — каза Райнхард.

Когато си тръгваше, Феликс Райнхард не знаеше, че на най-добрия му приятел не му остава и минута живот. Всъщност, ако печатарската преса на Пробст не се беше развалила, Райнхард щеше да умре заедно с него.

Докато те си говореха, пред сградата спря една сива служебна кола и от нея изскочиха четирима щурмоваци. Предвождаше ги як сержант със сурово лице и мораво-червен нос. Те бързо се качиха до втория етаж, като вземаха по две стъпала наведнъж.

Райнхард тъкмо слизаше по задното стълбище.

— Оскар Пробст? — чу той един рязък глас.

— Какво искате? — отговори Пробст.

Райнхард се прокрадна назад по стъпалата и надникна през полуотворената врата. Видя как един от щурмоваците извъртя високата дъбова библиотека в дъното на студиото и я блъсна на пода, после отвори с ритник скритата врата зад нея и прекрачи в малката печатарска работилница. Огледа се, взе няколко откопирани листа от масата, бързо ги прочете и с гневен рев ги захвърли във въздуха. След това подпря с рамо масата с печатарския набор и я преобърна. Стотиците оловни букви се пръснаха навсякъде.

— Не, не — извика Пробст и се хвърли срещу него. Униформеният го сграбчи за ризата и изръмжа:

— Предател! — И го блъсна към стената. После преобърна и втората маса.

— Свиня такава! — извика Пробст.

Това бяха последните му думи. Сержантът влезе в студиото и закрачи към тях. Докато Пробст се надигаше, сержантът извади люгера си и го застреля. Куршумът проби гърдите на Пробст и го повали назад, но той не падна, а погледна сержанта със смес от учудване и ужас.

Убийството на Пробст сякаш отприщи яростта на другите трима щурмоваци. Те извадиха пистолетите си и също започнаха да стрелят. Още няколко куршума раздраха тялото на Пробст и го приковаха към бюрото. Той падна върху него с разперени ръце, краката му увиснаха. Пуловерът му бе надупчен като решето.

От дупките потече кръв.

Райнхард затисна устата си, за да не извика от ужас.

Не можеше да направи нищо за Пробст. Втурна се по стъпалата, ужасен, че щурмоваците-убийци ще го преследват. Вместо това ги чу да чупят всичко в печатарската работилница и в студиото.

После се чу глух удар и някой извика:

— Пожар!

„Боже Господи — помисли си Райнхард, — та те ще запалят цялата сграда!“

Измъкна се през задния вход и се смеси с тълпата, която бързаше по улиците в дъждовния следобед. Една жена посочи зад него към сградата и извика:

— Вижте! Пожар!

Райнхард не спря и не се обърна. Опитваше се да не тича, за да не го заподозрат, и го беше страх — страх, че те са точно зад него, страх, че ще го застрелят в гръб. След една пряка той се спря, за да погледне назад. От прозорците на втория етаж излитаха пламъци. Той се долепи до стената да се предпази от дъжда и започна да наблюдава.

Минаха няколко минути. Двама от щурмоваците се появиха на задната врата и огледаха улицата. Една нацистка служебна кола с червено-черни знамена с пречупени кръстове, които се вееха над бронята, зави иззад ъгъла и спря до тях. В нея стоеше грозният сержант, който пръв стреля в Пробст, и сочеше в двете посоки на мократа от дъжда улица. След минута пристигна и пожарна кола.