Уилям Дийл - 27

— Има ли някой тук?

„Добре — помисли си Ингерсол. — Какво толкова.“ Влезе в дневната и каза небрежно:

— Здравей, Фреди.

Крайслер за миг онемя, втренчен в привидението, което стоеше пред него. После възкликна:

— Боже мой! — Гласът му едва се чуваше. — Боже Господи, ти ли си, Джони!?

— Телом, извинявай за каламбура.

— Не разбирам… какво, за Бога…

— Това е дълга и доста заплетена история, Фреди. Отпусни се. Ще ти донесе чаша вино. „Шатоньоф дю пап“, двадесет и девета година. Невероятна година.

— Какво става, по дяволите? — попита Крайслер вече по-високо. — Какъв номер си измислил сега? Къде е Хайнц? Как го убеди да се включи в това?

— Хайнц е мъртъв. Наистина.

— Тогава кой беше другият клетник, когото разпознах? Той беше облечен с твоите дрехи? Той беше…

— Нямам представа кой е бил, Фреди. Никога не съм го виждал. Не знам нищо за него и не искам да знам.

— Какво се случи? Дали Хайнц е качил някого по пътя? Как така той бе облечен с твоите дрехи?

Той излъга така естествено, сякаш си свирукаше.

— Любовникът на Хайнц. Предполагам, че са отивали към селото от ски-лагера. Пътят е бил заледен…

— Но защо ти…

Крайслер спря и погледна Ингерсол отдолу-нагоре, изведнъж осъзнал, че той носи есесовска униформа.

— И какво правиш в тази униформа, Джони? Какво става?

Нямаше начин да излъже Крайслер. Нямаше начин да му обясни.

Фреди бе направил грешка, че бе дошъл тук. Фатална грешка.

— Какво правиш тук между другото? — попита Ингерсол.

— Исках да прегледам всичко и да реша какво да правя с тези антики и рисунки. И с виното. Ти притежаваш цяло състояние във вино в мазето, Джони.

— Ще се погрижа за него. Къщата ще бъде затворена както си е. Надзирателите ще я поддържат. Апартаментът в Берлин ще бъде продаден.

— Какво правиш в тази униформа?

Ингерсол погледна приятеля си. Изражението му стана студено.

— Това може да е последният път, когато ще я нося задълго — каза той.

— Ти изобщо не би трябвало да я носиш.

— Защо не? — гордо попита Ингерсол. — Аз бях произведен в чин лично от фюрера.

— Господи, Джони, знаеш ли какво иска да направи този луд човек? Той анулира Конституцията, отне всичките ни права. Той я замени с декрети. Замени с декрети всичките ни права. Свободата на словото, свободата на пресата, свободата да мислим, да телефонираме, да изпратим дори едно проклето писмо, без да го заловят. СА раздират Берлин. Хитлер се превърна в един проклет диктатор само за няколко седмици.

— Дни — каза Ингерсол самодоволно. — О, да бъдеш избран за канцлер, да изградиш партия — всичко това отнема години. Но той всъщност пое едно пропаднало, корумпирано и загнило правителство и го направи само за пет дни.

Той се засмя и вдигна пет пръста.

— Как може да поддържаш това, Джони? Ти си един съзидателен актьор…

— Аз съм просто един актьор във филми на ужаса, Фреди, това е всичко — прекъсна го Ингерсол. — Досега. Сега ме поканиха да изиграя една важна роля в най-голямата революция на историята.

— Това не е революция, това е бандитизъм. Обикновена кражба. Той открадна правата на хората. Той… Ингерсол му махна да млъкне.

— Третият райх ще промени историята, Фреди. Ти нямаш въображение, за да видиш това. Ти просто нямаш въображение, Фреди, затова си само агент, а аз актьор. Аз искам да бъда част от всичко това. Омръзна ми да се прокрадвам с фалшиви бакенбарди и перуки. Омръзна ми да измъчвам тялото си в тези абсурдни гримове. Направих повече пари, отколкото мога да похарча. — Той взе вестника и го пъхна под носа на Крайслер. — Гледай какви заглавия! И чудесен некролог. Време беше Йохан Ингерсол да умре.

— И да станеш нацистки парцал?

— Да стана нацистки патриот — жлъчно отвърна Ингерсол. — Аз се отказвам от всичко. От всичко! Заради моята страна.

— Не, ти се отказваш заради този дребосък с мустаци като на Чарли Чаплин.

— Наистина злоупотребяваш с търпението ми, Фреди.

— О, хайде, приятели сме прекалено от отдавна за такива… за Бога, Джони, аз съм ти приятел. Тревожа се за тебе.

— И за своите десет процента? Раменете на Крайслер увиснаха.

— Аз бях преуспяващ адвокат, когато те срещнах, и все още съм преуспяващ адвокат — каза той. Гласът му затрепери. — Мога да живея и без разкоша, който ми осигуряват твоите десет процента. Не знаех, че се чувстваш излъган от мене.

В главата на Ингерсол се завъртяха спомени. Имаше един спомен от нощта на премиерата точно след като бе забелязал пожара на Райхстага.