Уилям Дийл - 27

Вътре в бледоосветената прожекционна зала Хитлер се бе настанил върху обичайния си стол с Гьоринг от едната страна и Ева от другата. Останалите гости бяха насядали около тях. Фирхаус бе разтревожен: Хитлер губеше търпение, когато се закъсняваше. Къде бе Ингерсол?

Изведнъж френските прозорци, които водеха към балкона, се отвориха и един противен призрак в черно нахлу в залата.

Всички ахнаха.

Ева изпищя.

Химлер посегна към пистолета си. Хитлер рязко се облегна в стола си с широко отворени очи.

— Майн фюрер, дами и господа — каза Ингерсол. — Позволете да ви представя Der Nacht Hund.

Свали маската и дълбоко се поклони.

Ингерсол седеше на кревата в стаята си.

Какъв ден бе преживял! Каква лична победа!

Прожекцията се бе превърнала в истински триумф. А и неговият малък номер, след като възмущението бе утихнало, бе развълнувал фюрера със своята смелост.

Актьорът излезе на балкона и запали цигара. Бе изтощен и му трябваше време, за да помисли и да планира бъдещето си. На един етаж под него господарите на Райха говореха по работа — нещо, за което и Хитлер, и Фирхаус бяха казали, че обикновено не се разрешава.

Някой отвори вратите на терасата отдолу и той чуваше гласовете и схващаше някоя случайна дума или фраза, въпреки че не се опитваше да подслушва. Бе опиянен от мисълта, че само на метри под него се решава съдбата на Германия.

— Аз казвам да го направиш — чу той шумния глас на Гьоринг. — И то бързо.

— … много рисковано — каза някой, може би Функ.

— Разбира се, че е рисковано — каза Химлер. — И така, какво…

Гласовете заглъхнаха, но все пак се чуваха отделни думи.

Гьобелс: — … трябва да убедим всички, че това е комунистически заговор.

Хитлер: — Това е твой проблем, Йозеф.

Гьоринг: — … тревожи, знам идеалната изкупителна жертва… един полуидиот, който живее…

Химлер: … пет дни и аз ще го убедя, че той е главата на комунистическата партия на целия континент…

Последва хоров смях.

Пак неразбрано мърморене, после се чу Гьоринг да завършва едно изречение:

— … да уредим пожара. „Пожар?“

Ингерсол пристъпи към перваза на балкона, за да чува по-добре.

— … един тунел от… — Гьоринг ли беше това? Минути по късно се чу гласът на Химлер:

— Може би плъх и бомба…

„Плъх и бомба?“ — зачуди се Ингерсол.

— Плъх и бомба? — Хитлер. Също бе учуден.

— Просто накарайте един плъх да гладува ден-два. Подготвяте пожара в отоплителните канали на сутерена, поставяте капан така, че да възпламени огъня, когато щракне, и пускате плъха в канала. Един гладен плъх може да подуши храна на километри. Когато си намери храната, няма грешка. Сградата е стара, ще лумне като коледно дърво.

„Каква сграда — чудеше се Ингерсол. — И защо?“

Някой излезе на терасата отдолу. Ингерсол загаси цигарата си в навяния до вратата сняг и влезе вътре.

Какво ставаше? И какво значеше казаното от Гьобелс, че трябвало да се хвърли вината върху комунистите?

Актьорът седна на писалището в ъгъла на стаята, опитвайки се да мисли за филма. Имаше някои дребни неща, които искаше да промени, но не можеше да се отърси от случилото се през деня и невероятното предложение на Хитлер. Решението му бе мигновено и безвъзвратно.

После изведнъж стана и открехна вратата на стаята си. Чу вратите на дневната на първия етаж да се отварят, чу приглушени гласове да пожелават лека нощ, после долетя вълна от смях. Остави вратата открехната и се върна на писалището.

Долу Хитлер се обърна към Фирхаус и прошепна:

— Е, какво мислиш, Вили? Ще приеме ли нашият актьор предизвикателството?

— Мисля, че няма място за съмнение — отговори Фирхаус уверено.

— Е, след тази вечер, мисля, че храбростта не може да му се оспори.

— Всъщност — отговори Фирхаус — след този номер аз бих казал, че той е човек, който обича да поема рискове. Може би, без да мисли за последиците.

— Как стигна до това заключение?

— Той подложи на риск живота си, като се изкачи по заледената стена, без да го е грижа каква ще бъде вашата реакция. Просто не го интересува.

— Хм! Да не би да намекваш, че може да очакваме някои скрити изненади? Може би има… как ги наричате… фатални недостатъци?

— В никакъв случай. Мисля, че е идеалният човек за тази работа.

Фирхаус малко забулваше истината. Той знаеше, че всички човешки същества таят скрити изненади. Фирхаус бе опитен психолог и заклет скептик, който импулсивно гледаше под повърхността. Знаеше, че в студената клетка на мозъка съществуват фикс идеи, натрапчивост, скрити импулси, тайни, дори въображаеми приятели и че границата между неврастенията и психозата е наистина много малка. И че неврастенията се подчинява на тези страсти, а психозата е тяхна жертва.