Уилям Дийл - 27

Засега той базираше преценката си за Ингерсол само върху докладите на разузнаването. Хората на Химлер не си падаха по интерпретациите; те само събираха данни, а данните не даваха възможност за сигурен анализ на човека. Сега, след един ден и една нощ, през които наблюдаваше Ингерсол, в ума му се зараждаха някои въпроси. Беше ли Ингерсол ексцентричен артист? Или съществуваше някаква мрачна тайна, която се таеше в главата му и която в критични минути можеше да избухне като вулкан и да застраши изцяло поръчението му?

Накратко, беше ли този човек ексцентричен, невротичен, психозен?

Или и трите заедно?

Фирхаус просто не знаеше, но като мегаломан бе убеден, че ако актьорът приеме предложението на Хитлер, той ще може да го контролира и ръководи. Рисковано начинание, но човек трябва да поема и рискове. Бе убедил фюрера, че Ингерсол е идеален за тази цел, и сега бе прекалено късно да се откаже.

Минаха пет минути, преди Ингерсол да чуе стъпки нагоре по стъпалата и после по коридора. Той се наведе над бележките си. Чу как стъпките спряха и след малко на вратата се почука. Той се обърна, като се престори на изненадан. Хитлер надничаше през вратата.

— Извинете, полковник Волф, но вратата ви беше отворена.

Ингерсол понечи да стане, но Хитлер му махна с ръка.

— Седнете, моля. Не мислех да ви безпокоя.

— Моля, влезте — каза Ингерсол. — Просто нахвърлях някои бележки по филма. Дреболии, нали знаете. Тук-там да се отреже по нещо, такива неща.

Хитлер отвори вратата, но не влезе. Стоеше на рамката на вратата с ръце на гърба като на картина.

— Винаги се стремите към идеалното, а?

— Предполагам. И това подлудява техниците и монтажистите.

— Тогава си намерете по-добри.

— Все се надявах, че тези са най-добрите.

— Е, не мислех да ви преча. Благодаря ви отново за филма. Доколкото мога да съдя, всички са развълнувани от него. Сигурен съм, че ще го гледам още много пъти. И благодаря, че посетихте дома ми.

— Това е върхът в моя живот, майн фюрер. Аз трябва да ви благодаря. — Той млъкна за момент, после продължи: — Бих желал да ви се отблагодаря за любезността… до известна степен, разбира се. Страхувам се, че няма да е нещо така значително като кинжала.

— Всъщност би трябвало да ви подаря едно младо куче — немска овчарка, за другар по време на обучението. Но във вашия случай няма да е уместно.

— Една от моите слабости е хубавото вино — продължи Ингерсол. — Имам около двеста бутилки бяло и червено, френска реколта, в къщата си в провинцията. Бих желал да го получите вие, майн фюрер.

Хитлер бе искрено изненадан, но след миг значението на подаръка бавно избледня. Изражението му стана озадачено, после очите му се разтвориха и той широко се усмихна.

— Това е много щедър подарък, полковник.

Той млъкна и веждите му се повдигнаха въпросително.

— Когато Ханс Волф умре — каза Ингерсол, — виното ще ви бъде доставено.

Хитлер сви юмруци пред гърдите си. Лицето му излъчваше искрена радост.

— Значи сте съгласен?

— Да — каза Ингерсол и стана. — За мен ще бъде чест да бъда Siebenundswanzig.

— Сигурен съм, че ви е е било трудно да решите.

— Да. Но има още една трудност.

— И каква може да е тя?

— Има два проблема, които трябва да решим — каза Ингерсол и спокойно обясни кои са те.

Хитлер не трепна. Изражението му не се промени.

— Ще научите — каза той на актьора, — че това са проблеми, с които се справяме изключително добре.

Очите им се срещнаха и бавно, много бавно Йохан Ингерсол вдигна ръка за нацистки поздрав.

Адолф Хитлер отговори на поздрава и се усмихна.

Вестникът беше отпреди пет дни и лежеше върху купчината всекидневници, разхвърляни на дъбовата маса в дневната. Вътрешните страници бяха извадени така, че продължението лежеше до заглавието на първата страница.

от Бърт Радмън, кореспондент на „Хералд Трибюн“

Баден-Баден, Германия, 7-и март. Йохан Ингерсол, най-новата филмова звезда на Германия, в отпуск след триумфалната световна премиера на най-новия си филм, „Der Nahct Hund“, загина днес, когато спортната му кола се подхлъзнала по един планински път и се сгромолясала от 3000 метра височина в дефилето.

Ото Хайнц, бивш гримьор, зарязал киното, за да стане прислужник на Ингерсол, също е загинал при катастрофата. Двете жертви бяха разпознати от Фридрих Крайслер, личен адвокат и агент на Ингерсол.