Уилям Дийл - 27

— Моля те, остави ме да продължа.

— Извинявай.

— Фиш не знаеше естеството на мисията му — според Фиш само Хитлер и Фирхаус знаели за какво е бил обучаван. Но той каза, че тази негова задача ще неутрализира Америка, ако Англия и Франция започнат война срещу Германия.

— Да неутрализира Америка?

— Че ще принуди Съединените щати да не се намесят във войната.

— Какво ли може да е това?

— Не знам. Размишлявали сме с месеци, представяли сме си всички възможноти, но нищо не проумяхме.

— Един човек ще свърши това успешно?

Гебхарт кимна.

— Според Фиш ще му бъде помогнато, но основно това е работа за един човек. Другите членове от групата на Фирхаус го наричат Gespenstspion.

— Шпионина-призрак?

— Да. Siebenundzwanzig е самостоятелен агент и истинската му самоличност се знае само от Хитлер и Фирхаус. Нямаме никакво описание и никакво име. Само че е много, как го казвате, gefahrlich?

— Опасен? — Гебхарт кимна.

— И е експерт по Verkleidung…

— Маскировката… Вернер кимна енергично.

— И е опитен скиор. Пристигнал е тук късно през лятото на 1933 година. Но следващата пролет нещо се случило — бил замесен в някакъв вид разпит на ФБР и трябвало да избяга.

— Но той е тук сега? Бил е тук… Господи, почти пет години!

— Ако информацията е вярна.

— И този Двадесет и седем е имал проблем с правителството тук през 1934? Сигурен ли си, че е било ФБР?

— Да. Но не е било точно така. Повече като… бил видял нещо…

— Свидетел?

— Да, свидетел. Но понеже държавната полиция също била замесена, той не рискувал да бъде разпитан.

— Какво, по дяволите… — Кигън стана и възбудено започна да обикаля кухнята. Един супершпионин, тук, в Щатите, и да извърши такова нещо, че да накара Америка да остане неутрална в случай на война с Германия? Е, каквото и да станеше, времето наближаваше. Събитията в Европа ескалираха. Целият континент щеше да бъде във война преди следващата Нова година. Но каква можеше да бъде задачата на шпионина? И как можеше той да намери този човек? Той нямаше описание, никакво друго име освен Siebenundzwanzig, никакво местонахождение. И защо Аврам искаше да го преследва точно той?

— Аврам иска аз да се опитам да хвана този Двадесет и седем, така ли?

— Да.

— Но защо аз?

— За да го намериш първи, преди полицията. Така че да няма възможност да бъде съден и може би изпратен в затвора вместо… вместо…

— Аз не съм детектив, Вернер — отряза го Кигън, като пренебрегна последната му забележка. — Нямам опит в такива неща.

— Той казва, че ти можеш да го направиш, понеже си изстрадал всичко, което са направили с Джени, както и той.

— Има още много, много други, по-квалифицирани от мен, Вернер. Например ФБР. Те са обучени за такива неща.

— Но не са завладени от същата идея…

— Аврам е научил доста неща за мен през онези няколко дни.

— Пък и те сигурно няма да ти повярват. Освен това, ирландецо, ти не бива да им казваш, че аз съм ти донесъл съобщението, защото ще почнат да ме преследват.

— Е, с ФБР всъщност не сме големи приятели. Имаме си неприятности от много отдавна.

— Откогато си бил гангстер? — невинно попита Гебхарт.

— Да, Вернер, откогато бях гангстер — засмя се Кигън. — Ти каза, че той не иска шпионинът да бъде съден от съд?

Гебхарт кимна.

— Тогава… какво?

Гебхарт каза само една дума: тихо, шепнешком:

— Toten…

— Иска да убия шпионина? Гебхарт пак кимна.

— Аврам мисли, че единственият шанс на Германия е Америка, Англия и Франция да започнат война с Хитлер. Ако Англия и Франция обявят война на Германия, мислиш ли, че Америка ще се присъедини?

— Не знам — каза Кигън. — Сериозно се съмнявам.

— Защо? Те са ваши съюзници.

— Не знам дали ще можеш да разбереш това, Вернер, но мен не ме вълнува тежкото положение на сто хиляди души. Или дори петдесет души, в този случай. Това ме ужасява, но не ме трогва лично. Но когато става едно на едно, когато е някой, когото познавам, някой, когото обичам, когато е Джени, го разбирам и съм готов да се намеся. Мисля, че повечето американци са такива. Докато не им се случи вкъщи, докато хората, които те познават, не започнат да умират, ще се въздържат от война.

— Вярваш ли на разказа на Фиш? — попита Гебхарт.

— А ти вярваш ли?

— Казах ти, ирландецо, бях там — каза Вернер. — И ще ти кажа, че този човек не лъжеше, нито си измисляше, уверявам те. Това, което каза, го каза от чист ужас и болка.

— Ако ти и Аврам сте убедени, тогава и аз вярвам.

— Ще го преследваш ли?