Уилям Дийл - 27

— Точно така.

— И какво правиш тук?

— Просто мразя Хитлер.

Костело избухна в смях, после изскимтя:

— Господи, Тони, почти ми преряза гърлото… е, всъщност момчето ме разсмя… ти, Франки Ки, ти си виновен, че почти ми прерязаха гърлото.

— Съжалявам. Не знаех, че тъкмо те бръснат.

— Окей, значи си се върнал. Какъв ти е проблемът?

— Мистър К., моят проблем е, че търся един човек и нямам нищо, откъдето да започна.

— Този човек от нашите ли е?

— Не. Той е европеец. Няма нищо общо с бизнеса.

— Защо си дошъл при мен тогава? — В пресипналия му глас звучеше раздразнение.

— Понеже ми е необходимо едно име. Някой, който да си държи устата затворена и да ми даде някои съвети, като как да намеря някой, който не иска да бъде намерен.

— Това е нещо лично, прав ли съм?

— Много лично.

— Чувал съм, че никога не носиш пистолет.

— Вярно е.

— Не е моя работа, но този човек, когото търсиш да наемеш, трябва ли да направи още нещо? Искам да кажа, ако изкопае този мръсник, искаш ли да направи още нещо за теб?

— Искам да го изкопае, мистър К. Всичко, което искам, е да знам как да се заловя с тази работа.

— Трябва да е нещо наистина лично — каза Костело с кикот.

— Позна.

Последва пауза, дълга пауза. Чуваше се само стърженето на бръснача и звукът на пилата по ноктите на стареца. Х.В. Келтънборн тъкмо съобщаваше новините по радиото. Накрая Костело проговори отново:

— Това момче, което имам наум, може да ти струва доста дебела пачка.

— Цената няма значение.

— Господи на теб май наистина страшно ти трябва този човек. Имаш ли молив подръка?

— Имам.

— Еди Танжереца. Г. Реймърси 5–6608. Това е един магазин за захарни изделия в Източната част. Те ще приемат съобщението. Можеш да използваш името ми.

— Благодаря. Много съм ти задължен.

— Няма нищо, Франки Ки. Но ще запомня. Може би някой ден ще ти се обадя.

— Grazie. Addio.

— Addio.

В четири часа на прага се появи един мъж. Постоя за малко, неподвижен — неясна фигура, обкръжена с ореол от яркото слънце отвън. Беше нисък, почти квадратен, як дребен мъж, с ръце в джобовете на палтото. После влезе и тръгна покрай сепаретата. Отвори вратата на мъжката тоалетна, наведе се и погледна под вратите на кабинките. Направи същото и с женската и се върна отпред. След малко още един мъж, слаб и висок, облечен в черно, влезе, последван от двама други, които застанаха от двете страни на входа като на стража.

Кигън седеше в задната стаичка и четеше следобедния вестник. Проследи с небрежен интерес представлението при входа, после пак се зачете във вестника.

Високият мъж в черно тръгна предпазливо към него. Изглежда, правеше всичко предпазливо. Вървеше предпазливо, оглеждаше се предпазливо, сумтеше предпазливо. Беше докаран мъж с тънки мустаци и с костюм с жилетка под черното едноредно палто. Мина покрай бара, спря и погледна през вратата към Кигън.

— Франки Ки?

— Да.

— Окей.

Той влезе и седна срещу Кигън, разкърши рамене и го погледа мълчаливо десет или петнадесет секунди. После се усмихна.

— Аз съм Еди Танжереца. — Гласът му беше нисък и мек, почти монотонен.

— Благодаря, че дойде.

— Това твое заведение ли е?

— Едно от моите начинания.

— Едно от моите начинания, това ми харесва. Тези купешки приказки ме карат да умирам от смях. Казвай.

Той вдигна ръце и размърда пръсти.

— Трябва ми съвет — започна Кигън.

— От мен?

— Да.

— Какъв съвет?

— Търся един човек.

— Ха, ха, какво си мислиш, аз да не съм справочник? От нашите ли е?

— Не. Изобщо не е свързан с бизнеса.

— И защо трябва да го познавам?

— Не го познаваш. Ще ме изслушаш ли за минута, а? Говорих с мистър К., той ми каза, че ти си човекът, който ми трябва. Каза ми, че можеш да намериш и Господ, ако цената е приемлива.

— Костело е казал това? — Танжереца се усмихна, очевидно поласкан, и седна по-удобно. — Е, да, вярно е. Мистър К. казва истината.

— Чакай да ти обясня един хипотетичен случай.

— Хипо… какво?

— Просто ме изслушай. Търся един човек и знам много малко за него. Искам да си напрегнеш мозъка, та да разбера откъде да започна.

— Не е работа да търсиш нещо за нищо.

— Ще платя, колкото кажеш. Танжереца забарабани с пръсти по масата.

— Ти наистина се правиш на важен. Да ме извикаш извън моя район и аз да си мисля, че е нещо важно, а то вятър и мъгла.

— Ще ти платя пет хилядарки сега и още пет допълнително, ако намеря този човек.

— Става. Ще изпия чаша вино. Червено. Гърлото ми е пресъхнало.