Уилям Дийл - 27

— Как е Аврам? — попита Кигън.

— Жив е.

— А добре ли е?

— Станал е прекалено твърд.

— А как е другият ти приятел?

— Йоахим Вебер? — отговори Гебхарт. — Нацистите го убиха.

Раменете на Кигън увиснаха. Боже Господи, лудостта нямаше край.

— Съжалявам, Вернер — каза той. Гебхарт просто кимна.

— Кога дойде тук? — попита Кигън.

— Към десет.

— Чакал си тук цели пет часа?

— Да.

— От колко време си в страната?

— От десет часа. Дойдох с един параход от Португалия.

— Добре! Можеш да останеш тук. Тук е напълно безопасно и хората ми знаят да мълчат.

Гебхарт вдигна ръка.

— Не се притеснявай, ирландецо, за това са се погрижили. Имам си място. При човек, който е работил с нас; от години. На Пето авеню. Разбрах, че имало парк през улицата.

— Централния парк. Чудно хубави квартири има там, Вернер.

— И аз съм чувал същото.

— Още ли не си бил там? Гебхарт поклати глава.

— Първо дойдох тук. Такова беше желанието на Аврам — първо да видя теб.

— Господи, радвам се да те видя отново — каза Кигън. Не съм чувал нищо за Аврам през тези години. Мислех си… по дяволите, какво ли не си мислех…

— Опасно е дори да се изпращат писма. Но аз ти нося един подарък от него. И едно послание за теб. Каза да ти кажа, че това е услугата, която му дължиш.

— Той има дяволска памет — засмя се Кигън. — Последното нещо, което му казах, беше, че съм му задължен и че ще го черпя едно. Беше шега.

— Аврам не се шегува.

Кигън помисли малко, после кимна.

— Бях забравил.

Той избягваше големия въпрос, беше го страх да попита. Влязоха.

— Имам си готвачка — каза Кигън, — но ще дойде чак в седем часа. Можем да приготвим нещо. Какво ще кажеш за пържола и яйца?

— Не си прави труд.

— Съблечи си палтото и сядай. Изобщо не е трудно. Все мога да забъркам две-три яйца и да метна една пържола; на тигана.

Кигън отвори две бутилки немска бира „Пилзен“ и сложи едната пред Гебхарт. Гебхарт бръкна в чантата си, извади един плик, сложи го на масата и го плъзна към Кигън.

— От Аврам.

Кигън го взе. Беше тънък и превързан с връв. Подържа го за малко, сякаш да събере сили, после бръкна в едно чекмедже, извади ножици и преряза връвта.

— Кажи ми за Джени.

— Това… вероятно… е написано в писмото — отговори: Гебхарт колебливо.

Кигън го погледна, но Гебхарт отбягна погледа му — гледаше бирата си.

— Вернер?

Гебхарт бавно вдигна глава и го погледна в очите.

— Мъртва ли е тя, Вернер?

Въпросът сякаш увисна във въздуха. Най-накрая Гебхарт каза:

— Да. — И отново погледна настрани.

Кигън не каза нищо. Дълбоко в сърцето си той вече знаеше, че тя си е отишла. Не дойдоха сълзи, нито пък изпита болка от факта. Усети само ярост и гняв — а те го измъчваха вече почти пет години. Погледна надолу към масата и кимна много бавно. Лицето му почти не се промени. Той си спомни какво беше казал веднъж Бирата — за това да си го върнеш. Но как? Нямаше начин да си го върне. На кого да си го върне? Това беше част от разочарованието: нямаше с кого да се бори, да си премери силите.

— Съчувствам ти — прошепна Гебхарт.

Кигън сложи плика на масата и с глас малко по-висок от шепот, каза:

— Извини ме за минута.

Отиде до мивката, подложи ръце под крана и наплиска лицето си. После се върна, седна на масата и погледна плика.

— И аз ти съчувствам, Гебхарт.

— Защо, ирландецо?

— Защото ти също си влюбен в нея. То е очевидно — по начина, по който говориш за нея, по начина, по който изглеждаш, когато произнасяш името й, по загрижеността ти. По това, че явно не ме харесваш. Ти беше влюбен в нея, нали, Вернер?

Германецът не отговори цяла минута. Чертите на лицето му сякаш станаха по-твърди. После той вдигна рамене и за първи път се усмихна.

— Ирландецо, аз се влюбих в Джени още първия път, когато я видях — меко каза Гебхарт. — Аз бях на четиринадесет, а тя на седемнадесет. Семейството й се премести в съседната къща. Аврам и аз станахме първи приятели, но тя ме обичаше само като брат… беше само моя добра приятелка. Моя добра, добра приятелка. Но аз разбирам как би трябвало да се чувстваш ти, ирландецо. Да се надяваш толкова дълго време…

— Престанах да се надявам отдавна — каза Кигън. — Но продължавах да си фантазирам.

Той отиде до печката, счупи две яйца в тигана и хвърли до тях една пържола. Сложи хляб във фурната да направи препечени филийки. Когато всичко беше готово, той сложи яденето в една чиния и я постави пред гостенина.

— Кафе? Мляко? Нещо друго?